Труден летен сезон с относително малък спад на туристите, но значително по-сериозно намаление на приходите отчитат от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

По данни на организацията броят на туристите е намалял с около 5-7%, докато приходите в сектора са с до 25% по-ниски.

Това съобщи в ефира на БНТ зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Атанас Димитров.

По думите му по-слабият туристически поток е свързан както с намаляването на полетите до България, така и с проблеми при чартърните програми от Германия. Допълнително влияние оказва и спадът на туристите от съседните държави и Близкия изток заради продължаващите конфликти в региона.

„Ние бяхме наясно какво ще се случи още началото на годината, когато паднаха полетите към България, имаше проблем и с чартърите на немските туристи. Очаквахме, тъй като крилата формират една така важна част от приходите на турстопотока, очаквахме спад“, обясни Димитров.

Според него обаче ситуацията по отношение на нощувките не е толкова драматична. Към момента техният брой е приблизително на нивото от миналата година, като се отчита леко понижение от около 5-7%.

По-сериозният проблем е свързан с приходите. Заради по-малкия брой чартърни полети хотелиерите са били принудени да предлагат повече отстъпки и промоционални пакети, за да привличат посетители.

„Падайки крилата, ни се наложи да се направят промоционални пакети, наложи се да се направи нова стратегия, да се привлекат нови туристи. Те стават с намаление и с промоции, което от тази гледна точка паричният поток намалява с около 15-25%“, посочи той.

Българите все по-често избират почивка през уикенда

На фона на по-слабия международен поток туристическият сектор все повече разчита на българските посетители. И при тях обаче се наблюдава промяна в поведението – все повече хора предпочитат кратки пътувания в края на седмицата.

„Петък, събота и неделя да се пътува все по-вече и по-вече. Българите също станахме уикенд туристи, очевидно, може би заради цените, не знам“, коментира Димитров.

Той отхвърли твърденията, че почивката в България непременно е по-скъпа от тази в популярни дестинации като Гърция и Италия. По думите му сравненията трябва да се правят между сходни курорти и населени места, а не между големите български курорти и малки селища в чужбина.

„Бих казал, че са чувствително по-високи. Трябва да имаме едно релевантно сравняване. Курорт с курорт, населено място с населено място“, заяви той.

Димитров даде за пример Закинтос, Корфу и Санторини, където според него цените са по-високи от тези в българските курорти.

Еврото и цените

Според зам.-председателя на БХРА преминаването към еврото също оказва влияние върху цените. Той посочи, че подобен процес е наблюдаван и в други държави, въвели единната европейска валута.

„Смяната на валутната единица от лева в евро си оказа своето влияние. Ние виждаме какво се случваше и в другите държави, които приеха еврото в първите години, в първите 2-3 години, докато стабилизират нещата“, каза Димитров.

Той посочи още, че в редица европейски държави туристическият сектор се облага с по-ниска ДДС ставка. Като пример даде Франция, където тя е около 5%, и Гърция, където е между 12 и 13%. За сравнение, в България ставката е 20%, което според него се отразява и върху крайните цени за потребителите.

Недостигът на кадри остава проблем

Недостигът на работна ръка продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред туристическия бранш. През последните години секторът все по-често компенсира липсата на служители чрез наемане на работници от трети страни.

„Компенсираме в последните една-две-три години, може би, с внос на кадри от трети страни. Имаме много сериозно забавяне във визите“, обясни Димитров.

По думите му документите от имиграционните служби и Агенцията по заетостта вече се обработват в нормални срокове, но издаването на визите остава бавно. Това създава сериозни затруднения за бизнеса, тъй като заявките за чуждестранни работници обикновено се подават няколко месеца преди началото на сезона.

„Евровизия“ като шанс за българския туризъм

Димитров вижда предстоящото домакинство на „Евровизия“ като възможност България не просто да привлече повече туристи, но и да използва събитието за решаване на дългогодишни проблеми в сектора.

„Ние трябва да използваме "Евровизия", за да си решим кардинално някои проблеми натрупвани в продължение на години и същевременно да запознаем, така да направим, че да оставям една трайна следа в нашите потенциални клиенти, които идват тук в продължение на години, за да могат те да се върнат“, заяви той.

Според него събитието трябва да бъде използвано и за популяризиране на българската история, култура и идентичност. Сред идеите е възстановяване на морските транспортни връзки между Бургас и Варна, както и насочване на туристите към исторически места като Велико Търново и Преслав.

Димитров смята, че „Евровизия“ може да има ефект върху българския туризъм и икономика далеч след края на самото събитие. По думите му реалните резултати от подобна стратегия няма да се видят веднага, а през следващите години – през 2028, 2029 г. и след това.