Според Калфин ситуацията днес е различна от тази при подписването на споразумението със САЩ през 2006 г.
Две десетилетия след подписването на споразумението за съвместно използване на български военни съоръжения от България и САЩ страната ни продължава да има контрол върху тези обекти и има право да възрази срещу начина, по който те се използват.
Това заяви бившият външен министър Ивайло Калфин в ефира на bTV, като припомни, че именно той е подписал документа от българска страна през 2006 г. заедно с тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс.
По думите му споразумението регламентира съвместното използване на няколко военни съоръжения, но те остават част от българската отбранителна система – намират се на територията на страната и са под българско командване.
„Няма никаква екстериториалност. Това са български поделения с български командири“, подчерта Калфин.
Той обясни, че първоначалната цел на договора е била провеждането на съвместни военни учения и укрепване на отбранителните способности на държавите от източния фланг на НАТО.
Калфин посочи, че по време на мандата му като външен министър не е разполагал с информация български военни бази да са били използвани за директни бойни операции при конфликтите в Ирак и Афганистан.
Темата беше повдигната след решението на Народното събрание да разреши разполагането на американски военнослужещи и самолети-цистерни в авиобаза „Безмер“ във връзка с подкрепа за американски операции в Близкия изток.
Според Калфин България трябва да получава конкретна информация за целите, за които ще бъдат използвани техниката и военният персонал.
„България трябва да бъде уведомявана за целите на използването на тези войски или техника. Страната може да изрази резерви по отношение на използването им във военни действия“, заяви той.
Бившият министър подчерта, че ситуацията днес е различна от тази преди 20 години, когато е било подписано споразумението.
„Сега Съединените щати вече не казват, че самолетите се използват за тренировъчни полети, а за подпомагане на военни действия в Близкия изток. България не участва във войната, но предоставя територия за тази дейност“, коментира Калфин.
Той даде пример с Италия и Испания, които са отказали подобни искания, докато държави от източния фланг на НАТО продължават да подкрепят по-силно американското военно присъствие.
По думите му България трябва ясно да определи границите на своята съюзническа подкрепа.
„Има червена линия и предполагам, че правителството я знае. Хубаво е да я заяви“, заяви Калфин.
Ивайло Калфин коментира и конфликта между САЩ, Израел и Иран, като определи войната като безсмислена.
„За мен тази война е безсмислена. Не е ясно как се очаква да завърши, а за нея плащаме всички – и в България, и в Европа“, каза той.
Той призова България да има по-ясна политика и по отношение на войната в Украйна. Според него не е достатъчно страната само да заявява подкрепа за мирни преговори, а трябва да предлага конкретни инициативи за тяхното провеждане.
В края на разговора Калфин коментира и предстоящите президентски избори. Той определи настоящия държавен глава Илияна Йотова като „един от силните кандидати“ за поста.
Още новини четете в категория
Позиция
24.9 С
22.6 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: БТА 
