България остава сред страните с най-ниски възнаграждения за докторанти в Европа въпреки увеличението на стипендиите през миналата година. Данните на европейската организация за докторанти и младши изследователи Eurodoc показват, че през 2024 г. средната годишна стипендия у нас е била малко под 8300 евро.
В края на миналата година размерът ѝ е увеличен до близо 800 евро месечно, или малко под 9600 евро годишно. Това би изкачило България с едно място в класацията, изпреварвайки Румъния, ако възнагражденията в останалите държави останат непроменени.
Според представените данни по-ниски начални годишни възнаграждения отчитат Унгария – 4615 евро преди данъци, и Украйна – 2263 евро. Малко над България са Румъния с 8450 евро и Полша с 9620 евро.
Разликите с водещите европейски държави са значителни. Най-високото начално годишно възнаграждение е в Дания – около 58 000 евро. Следват Германия с 55 550 евро за докторанти на трудов договор на пълен работен ден, Белгия с 50 800 евро и Норвегия с между 49 700 и 51 100 евро.
Съществена разлика има и във формата на плащане. В държавите с по-високи възнаграждения докторантите обикновено работят по трудов договор и получават заплата. В страните, където годишните суми са под 25 000 евро, включително България, финансирането по-често е под формата на стипендия. Естония е посочена като изключение от този модел.
Това различие отразява не само размера на доходите, но и различния статут и условията на работа на докторантите.
Номиналните суми не показват напълно какво могат да си позволят докторантите в отделните държави. Затова изследователят Мариан Саутер от Университета в Улм сравнява възнагражденията и чрез стандартите за покупателна способност (СПС) – показател, който отчита различията в цените между страните.
След тази корекция разликата между Дания и Унгария се свива от 12,6 до 7,6 пъти. По-високите разходи за живот намаляват реалната стойност на доходите в Дания и Норвегия, докато по-достъпните цени подобряват позициите на България, Румъния, Полша и Чехия. За тези държави показателят е около 13 500 СПС.
Унгария остава на последно място с приблизително 5500 СПС – по-малко от половината от стойността за следващата страна в сравняването.
Германия се откроява с най-висока покупателна способност сред разглежданите държави. Това се обяснява с високите заплати на докторантите, работещи на пълен работен ден, при цени, които са само малко над средното равнище за Европейския съюз.
Сравнението показва, че по-ниските разходи за живот могат да намалят част от разликите между държавите, но не ги премахват. България остава в долната част на европейската класация по възнаграждения за докторанти, въпреки увеличението на стипендиите.






