Правителството подготвя административна реформа, която предвижда съкращаване на близо 2000 служители в Министерството на вътрешните работи. Това обяви вицепремиерът Иво Христов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

Той защити проектобюджета за 2027 година, отхвърли твърденията, че кабинетът възнамерява да отнема средства от втория пенсионен стълб, и заяви, че гражданите трябва сами да избират къде да постъпват осигурителните им вноски. Христов коментира още сигурността в Черно море, отношенията с „Възраждане“ и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Близо 2000 съкращения в МВР

Според вицепремиера една от основните цели на Бюджет 2027 е ограничаването на държавните разходи чрез преструктуриране на администрацията.

Христов заяви, че през последните години държавният апарат е нараснал значително и правителството възнамерява да предприеме мерки за оптимизирането му.

„Този бюджет предвижда административна реформа, за която всички пледираха, но никой не предприемаше“, посочи той.

По думите му съкращенията ще засегнат различни звена на държавната администрация, като само в МВР броят на предвидените за освобождаване служители е близо 2000.

Христов представи мярката като част от усилията за намаляване на разходите и повишаване на ефективността на държавните институции.

Той не уточни кои структури на вътрешното министерство ще бъдат засегнати, нито в какъв срок ще бъдат извършени съкращенията.

Втората пенсия: Право на избор между НОИ и частен фонд

Вицепремиерът коментира и споровете около евентуални промени във втория пенсионен стълб.

Според него действащата система има съществени недостатъци, тъй като голяма част от осигурените лица не знаят в кой фонд се натрупват средствата им и как се управляват те.

Христов заяви, че гражданите трябва да имат възможност сами да решават дали осигурителните им средства да бъдат насочвани към Националния осигурителен институт или към частен пенсионен фонд.

Той подчерта, че това е неговата позиция за необходимостта от по-голяма свобода на избор.

Вицепремиерът отхвърли твърденията, че представеният проектобюджет предвижда отнемане на натрупаните средства за втора пенсия.

Същевременно отказа да коментира конкретните разговори между Министерството на финансите и Европейската комисия.

Темата предизвика политически спор, след като опозицията обяви, че правителството е обсъждало временно пренасочване на част от задължителните пенсионни вноски към държавното обществено осигуряване.

В предаването „Панорама“ на 6 ноември финансовият министър Гълъб Донев призна, че подобен вариант е бил обсъждан в комуникацията с Европейската комисия. По думите му обаче кабинетът впоследствие се е отказал от предложението след разговори с пенсионноосигурителните дружества.

Така обсъжданата по-рано възможност за пренасочване на вноски трябва да се разграничава от мерките, включени в представения проектобюджет.

По-големи данъчни облекчения за семействата с деца

Иво Христов защити социалните параметри на Бюджет 2027 и посочи като пример предложеното увеличение на данъчните облекчения за родители.

Според представените от него данни облекчението за едно дете се увеличава от 3000 на 5000 евро, за две деца — от 6000 на 10 000 евро, а за три и повече деца — от 9000 на 15 000 евро.

Предвижда се и ново данъчно облекчение за разходи, свързани с развитието на децата.

То ще позволява приспадане от данъчната основа на до 2000 евро за спорт, уроци и допълнителни занимания.

Христов определи предложението като мярка за подкрепа на семействата и стимулиране на отглеждането на деца.

Тези параметри са част от предложенията в проектобюджета и предстои да бъдат разгледани в рамките на законодателната процедура.

Защо бюджетът беше представен в УНСС?

Вицепремиерът отхвърли критиките на опозицията срещу решението на правителството да представи проектобюджета в Университета за национално и световно стопанство.

Той посочи, че висшето училище е естествено място за обсъждане на икономическата политика.

Христов отправи и критики към неправителствени организации, които според него се противопоставят на икономически възгледи, различни от техните.

По думите му правителството има право да представя публично политиките си и да търси обществена подкрепа за тях.

Изборът на ВСС и отношенията с „Възраждане“

Иво Христов коментира и предстоящото обновяване на състава на Висшия съдебен съвет.

Той призна, че управляващото мнозинство не разполага с необходимия брой гласове, за да осъществи самостоятелно избора на парламентарната квота.

Поради това ще бъде необходима подкрепа от други политически сили.

Христов отхвърли твърденията, че евентуалното взаимодействие с „Възраждане“ означава трайно политическо сътрудничество между двете формации.

Според него при избора на членове на съдебния кадрови орган водещи трябва да бъдат професионалните качества на кандидатите.

Христов за дроновете в Черно море: България няма да отправя обвинения без доказателства

Вицепремиерът коментира и ситуацията със сигурността в Черно море след поредицата от атаки срещу плавателни съдове в близост до българските морски пространства.

Той заяви, че правителството няма да определя произхода на дроновете въз основа на предположения и политически натиск.

По думите му официалната позиция на България трябва да се основава единствено на установени от компетентните служби факти.

Христов подчерта, че прибързаните обвинения могат да имат сериозни последици за международните отношения и сигурността на страната.

Коментарът му беше направен и във връзка с предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Вицепремиерът заяви, че България ще представи информацията, с която разполага, но няма да променя оценките си под външен натиск.

Той предупреди, че решения, взети въз основа на непотвърдени предположения, могат да доведат до опасна ескалация.

Няма условия за протести като във Франция, смята вицепремиерът

Христов коментира и възможността социалното и политическото напрежение в България да прерасне в масови протести по подобие на демонстрациите във Франция.

Според него към момента няма необходимата обществена основа за подобно развитие.

Вицепремиерът обвини част от политическите сили и медиите, че се опитват да засилват общественото напрежение.

Той посочи резултатите от проведените през годината избори като доказателство, че според него избирателите подкрепят политическия курс на „Прогресивна България“.

Христов заяви, че управляващите са получили обществен мандат за промени и възнамеряват да продължат изпълнението на програмата си.