Снимка: The Times of Israel Израел е изправен пред сложна политическа ситуация след парламентарните избори през октомври. Въпреки че партиите, противопоставящи се на премиера Бенямин Нетаняху, разполагат с общо 67 от 120 места в Кнесета, формирането на ново управляващо мнозинство остава предизвикателство.
Опозиционният лидер Гади Айзенкот се опитва да състави правителство, но четирите партии с еврейско ръководство, които го подкрепят, имат общо 48 депутатски места. За достигане на необходимото мнозинство от 61 гласа той трябва да потърси подкрепа от други политически сили.
В анализ за Foreign Affairs бившият депутат и лидер на Обединената листа Айман Адех разглежда възможността арабските партии да се превърнат в решаващ фактор за бъдещото управление на Израел.
Според представените от Адех данни арабските политически формации са постигнали исторически резултат на последните избори.
Обединената листа разполага с 11 депутатски места, а партията Раам – с осем. Общият им брой достига 19, което им дава значителна тежест при преговорите за ново правителство.
Резултатът е свързан с високата избирателна активност сред арабските граждани на Израел, които представляват над една пета от населението на страната.
Политическото влияние на двете партии вече се е проявило при гласуването на 17 ноември, когато с тяхна подкрепа председателят на Кнесета от партията „Ликуд“ е бил заменен с представител на формацията на Айзенкот.
Според Адех това показва, че арабските партии могат да играят много по-съществена роля в политическия живот на Израел.
Настоящата ситуация има прилики с продължителната политическа нестабилност между 2019 и 2021 г., когато четири последователни парламентарни избора не успяха да осигурят устойчиво управляващо мнозинство.
Тогава привържениците и противниците на Нетаняху бяха разделени на два основни политически блока.
През 2019 г. Обединената листа, ръководена от Айман Адех, предприе необичайна стъпка, като подкрепи кандидатурата на Бени Ганц за съставяне на правителство.
Решението предизвика противоречия, тъй като Ганц е бивш началник на генералния щаб на израелската армия, а позициите му по палестинския въпрос се различаваха съществено от тези на арабските партии.
В крайна сметка Ганц предпочете да участва в правителство на националното единство с Нетаняху.
Въпреки неуспеха Адех определя този опит като важен прецедент за политическото сътрудничество между еврейски и арабски формации.
В анализа си Адех посочва няколко причини за повишената избирателна активност сред арабските граждани на Израел.
Сред тях са войната в Газа, положението на палестинците на Западния бряг, напрежението между различните общности и проблемите с организираната престъпност в арабските населени места.
Според автора натрупаното недоволство е мотивирало значителна част от избирателите да участват по-активно в политическия процес.
Допълнителен фактор е било разбирането, че техните гласове могат да се окажат решаващи за съставянето на следващото правителство.
Адех отбелязва, че в предишни избори активността сред арабските граждани обикновено е била между 50 и 60%, докато през октомври е отчетено значително увеличение.
Въпреки изборните резултати част от израелските опозиционни формации продължават да се противопоставят на включването на арабски партии в управляваща коалиция.
Според Адех това отношение не се ограничава до политическата десница, а присъства и сред центристки и леви партии.
Той твърди, че в израелската политика съществува дългогодишна практика арабските представители да бъдат разглеждани като потенциални парламентарни съюзници, но не и като равноправни участници при определянето на националната политика.
През 2021–2022 г. партията Раам участва в правителството на Нафтали Бенет и Яир Лапид. Това беше важна стъпка към по-широко политическо представителство.
Адех обаче критикува модела на това партньорство, тъй като според него участието на арабските представители е било ограничено предимно до вътрешни и социални въпроси, без съществено влияние върху политиката по палестинския конфликт.
Възможното сътрудничество с Айзенкот би изисквало преговори по редица въпроси, по които между политическите формации съществуват сериозни разногласия.
Според Адех арабските партии могат да използват парламентарното си влияние, за да настояват за повече средства за своите общности, подобряване на жилищните условия и по-ефективни мерки срещу организираната престъпност.
Сред останалите приоритети, които той очертава, са положението на палестинците на Западния бряг, възстановяването на Газа, трайното прекратяване на огъня и постигането на израелско-палестинско мирно споразумение.
Авторът подчертава, че подобно сътрудничество не предполага пълно съгласие между участниците, а готовност за преговори въпреки съществуващите различия.
След изборите Гади Айзенкот осъди политическата реторика на Нетаняху спрямо арабските граждани на Израел, но засега няма яснота дали е готов да разчита на арабските партии при формирането на правителство.
Част от неговите политически съюзници вече са заявили, че не желаят подобно партньорство.
Това създава сериозно препятствие пред съставянето на кабинет, въпреки че опозиционните партии имат общо парламентарно мнозинство.
В анализа си Айман Адех защитава тезата, че политическото участие на арабското малцинство трябва да бъде разглеждано като равноправна част от демократичната система на Израел.
Според него настоящата политическа ситуация поставя въпрос, който надхвърля съдбата на едно правителство – дали еврейските и арабските политически представители могат да изградят трайно партньорство, основано на равноправно участие във вземането на решения.
Именно от отговора на този въпрос, смята Адех, може да зависи не само изходът от настоящата политическа криза, но и бъдещето на отношенията между двете общности в Израел.






