След като за пореден път нарече страната ни „заплаха за Франция и Европа“, той я обвини, както обикновено голословно, във всички смъртни грехове – от кибератаки и намеса в избори до стремеж едва ли не да атакува други европейски държави.

<...>

Речта на Е.Макрон е проникната от темата за гарантиране на сигурността на Украйна. И нито дума за гаранции за сигурност на Русия. Но именно липсата на такива гаранции, постоянното създаване на заплахи от страна на Запада за страната ни, преди всичко чрез необузданото разширяване на НАТО – противно на дадените обещания, стремежът Украйна да се превърне в антируски плацдарм доведоха до настоящата криза. Многократно и в продължение на много години са предупреждавани за това западните лидери, включително самият Е.Макрон. За пореден път се убеждаваме, че в Париж все още не възнамеряват да се съобразяват с жизненоважните интереси на нашата страна, а са съсредоточени върху това да я „принудят“ да вземе решения, необходими на Запада. Нищо няма да излезе от това, разбира се.

<...>

Какъв „път към мира“ предлага френският лидер? Рецептите са все същите: по-нататъшно напомпване на Украйна със западни оръжия и продължаване на военните действия, безпрецедентно увеличение на военните разходи на европейските страни-членки на НАТО и ЕС. В този контекст обвиненията, че Русия увеличава военните разходи и числеността на въоръжените сили, изглеждат абсурдни. В края на краищата общият военен бюджет на страните от НАТО е два пъти по-голям от разходите за отбрана на всички останали страни по света, а военният бюджет на страните от ЕС е няколко пъти по-голям от разходите за отбрана на Русия. Трябва също да се подчертае, че руската програма за строителство на военните сили е принудена реакция на агресивната политика на НАТО, включително принудителното влизане на Швеция и Финландия в алианса.

<...>

Речта на Е.Макрон ясно съдържа нотки на ядрен шантаж. Наяве излязоха амбициите на Париж да стане ядрен "покровител" на цяла Европа, осигурявайки й собствен "ядрен чадър", едва ли не като заместител на американския. Излишно е да се казва, че това няма да укрепи сигурността нито на самата Франция, нито на нейните съюзници. <...>

Речта оставя чувство на неловкост за самия Е.Макрон, който се опитва да се изяви като нов лидер на „свободния свят“. Тя е показателна за това, колко са дребнави и озлобени сегашните европейски елити. Тепърва появили се контури на нормализация между Русия и САЩ, тепърва очертаващо се движение към мирно разрешаване на украинската криза, предизвиква у тях истинска паника. Но изглежда, че именно европейците, които по време на Студената война бяха в епицентъра на конфронтацията на свръхдържавите, като никой друг трябва да са заинтересовани от промяна на вектора на руско-американските отношения, намаляване на напрежението и конструктивен диалог между Москва и Вашингтон.

Излишно е да се казва, че демонстративният милитаризъм на френския президент е продиктуван и от вътрешния дневен ред. Зад него се крие стремежът да отвлече вниманието на собственото си население от влошаващите се социално-икономически проблеми във Франция и Европейския съюз като цяло, да пренасочи вниманието му към външни псевдозаплахи и по някакъв начин да засили разклатените си през последната година политически позиции.

Речта на Е.Макрон окончателно сваля маските, показвайки кой днес ръководи „партията на войната“, кой всъщност е против прекратяването на огъня, залагайки на продължаването на украинския конфликт, на неговата по-нататъшна ескалация.