Наградите „Пулицър“ са създадени през 1917 г. в подкрепа на добрата журналистика.

Те носят името на един от най-успешните издатели за онова време – Джоузеф Пулицър.

Унгарският евреин е един от идеолозите на „жълтата“ преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации – а това означава по-шарена и сензационна преса.

Неговите издания „Ню Йорк Уърлд“ и „Сейнт Луис Пост-Диспатч“ променят представата за журналистиката.

Той е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика.

През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура.

Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии.

Пулицър умира през 1911 г. на борда на яхтата си. Той оставя наследство от 2 млн. долара, с които в университета „Колумбия“ в Ню Йорк е основан факултет по журналистика.

Първите награди „Пулицър“ са раздадени на 4 юни 1917 г. от специална комисия.

Тогава паричното изражение на наградите е 7 500 долара, с изключение на категорията „Журналистика в служба на обществото“, за която се връчва златен медал.

Златните медали за журналистика в полза на обществото са с диаметър 6,98 см.

През 2007 г. три от тях, собственост на „Нюсдей“, се появяват за продан в eBay и са продадени за 15 500 долара.

„Ню Йорк Таймс“ е най-отличаваното издание, като досега има 114 награди.

Днес в 20 от 21 категории наградата е 10 000 долара. Само победителят в категория „Заслуга за обществото“ получава златен медал, който винаги се присъжда на цяла редакция на вестник.

Джоузеф Пулицър е роден през 1847 г. в Мако, Унгария.

Баща му бил богат унгарски евреин, търговец на грозде, а майка му – набожна католичка.

Когато навършил 16, решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, чуждестранния легион и британската армия.

Отказали му заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормозело до края на живота му.

Все пак в Хамбург успял да постъпи в американската армия, за да участва в Гражданската война.

Той говорел много добре немски и френски, но владеел английски слабо.

По-късно попаднал в Сейнт Луис, където се препитавал като мулетар, сервитьор и хамалин.

Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право.

Било чист късмет, когато двама аматьори-шахматисти забелязали младежа и проницателния му ум.

Те били редактори на водещия немскоезичен всекидневник „Вестлихе Пост“ и след няколко минути разговор му предложили работа.

На 25 години Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на „Сейнт Луис Пост-Диспатч“.

Джоузеф работел от ранни зори до среднощ, занимавайки се с всеки детайл. Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да публикува разследвания и анализи за корупция във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.

През 1883 г. договорил покупката на изпадналия във финансова криза „Ню Йорк Уърлд“.

Скоро направил революция в редакционната политика, съдържанието и формата на „Уърлд“. Той приложил същите техники, които качили тиража на „Пост-Диспатч“.

Започнал да ослепява през 1890 г. и в края на десетилетието вече не виждал нищо.

Продал „Ню Йорк Уърлд“ за 346 000 долара, а на 43 години, се оттеглил от редакторския пост на „Уърлд“.

Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си „Либърти“ и двете си имения.

През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщил:

„Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно.

Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс.

Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката.“

Ето още няколко любопитни факта за наградите „Пулицър“:

1912 г. – Основан е Факултета по журналистика към Колумбийския университет.

4 юни 1917 г. – обявени са първите носители на наградата „Пулицър“ – 4 за журналистика, 4 за писма, 1 за образование и 4 стипендии.

1922 г. – За пръв път е присъдена награда за поезия.

1943 г. – Присъдена е награда за музика.

1950 г. – Гуендолин Брукс става първата афроамериканка, спечелила „Пулицър“. Тя печели в категорията „Поезия“ за „Annie Allen“.

1962 г. – За пръв път е присъдена награда за нехудожествена литература.

1999 г. – Вестниците получават възможност за онлайн презентация на кандидатурите си.

2002 г. – Паричното изражение на наградите става $10 000 (вместо досегашните $7500).

Източник: ARTday.bg