Испанските анклави Сеута и Мелиля в Северна Африка са единствените сухопътни граници на Европейския съюз с Африка и представляват основни отправни точки за нелегалната миграция към европейския континент.
Сеута – бивша римска колония с около 84 000 жители – заема площ от приблизително 18 квадратни километра и се намира от другата страна на Гибралтарския проток, срещу бреговете на Испания.
Градът е бил завладян последователно от арабите и португалците, а от 1640 г. се намира под испански суверенитет, пише БТА.
Мелиля, с площ от около 12 квадратни километра, е разположена в източния край на средиземноморското крайбрежие на Мароко и е под испански контрол от 1497 г.

Тя има около 87 000 жители, като близо половината от тях са мюсюлмани. Всеки ден хиляди мароканци влизат в града, за да работят или да пазаруват.
Двете територии са защитени с укрепени гранични огради, оборудвани с бодлива тел, видеокамери и наблюдателни кули. През годините мигранти са загивали или са били ранени при опити да преодолеят тези съоръжения.
Двата анклава са завладени в рамките на стратегията на католическите крале за създаване на християнски опорни точки на африканския континент след прогонването на маврите и евреите от Испания през 1492 г.
Мароко претендира за суверенитет над Сеута и Мелиля, поради което двата града отдавна са източник на напрежение в отношенията между Мадрид и Рабат. Испания обаче настоява, че те са неразделна част от нейната територия.
През годините двата пристанищни града се развиват като военни и търговски центрове, свързващи Африка и Европа. От 90-те години на 20-и век те се ползват със статут, сходен с този на други автономни области на Испания, като Страната на баските и Каталуния.







