Водоснабдяването в хипотетичен град на Луната би стигнало само за максимум 100 години.
Запасите от лед в тъмните кратери близо до лунните полюси са подхранвали идеята за колонизиране на Луната. Този източник на питейна вода, кислород и ракетно гориво, вдъхнови Джеф Безос да премести тежката индустрия на Луната, а Илон Мъск да построи „самоподдържащи се градове“.
Учени решиха да проучат колко реалистична е идеята за големи градове на Луната. Дори да приемем, че наистина има около милиард тона вода и че тя може да се преработва с 98% ефективност, снабдяването за град с милион души би стигнало само за около 100 години. С по-реалистични оценки на водоснабдяването, времевата рамка може да бъде намалена до само няколко десетилетия.
Не би трябвало обаче да има проблеми с електричеството на Луната - краищата на някои полярни кратери са почти постоянно осветени от слънцето, така че би било възможно да се инсталират огромни слънчеви електроцентрали там. Учените смятат, че за да се създадат големи селища, първо ще е необходимо да се намерят допълнителни водни запаси, например по-дълбоко в лунната почва.






