Последното спиране на петролните доставки в Либия доведе до повишаване на световните цени на енергията, подчертавайки сложната и нестабилна политическа ситуация в страната. След подкрепеното от НАТО въстание през 2011 г., което свали Муамар Кадафи и хвърли Либия в хаос, контролирането на петролното богатство се превърна в основна цел за всички политически фракции и въоръжени групи. Както малки, така и големи национални групировки са използвали спирането на производството на петрол като средство за изискване на по-голям дял от държавните приходи или за политически промени.
Либия обяви, че всички петролни полета на територията ѝ ще бъдат затворени.
Сегашната политическа безизходица в Либия произтича от колебливия мирен процес, който последва разцеплението през 2014 г. между враждуващите източни и западни фракции, създали съперничещи правителства. През 2020 г. бе постигнато прекратяване на огъня след провала на източното нападение над Триполи. Това даде начало на опити за повторно обединение на държавата в навечерието на планираните избори през декември 2021 г. при временното правителство на националното единство, ръководено от Абдулхамид ал Дбейба. Този процес обаче не успя, оставяйки източните и западните фракции отново в конфликт, този път съсредоточен върху контрола върху Централната банка на Либия (CBL).
Източните фракции, водени от парламента на Камарата на представителите (HoR) и Либийската национална армия (LNA) под командването на Халифа Хафтар, се противопоставят на опитите на базирания в Триполи Президентски съвет да свали управителя на CBL, Садик ал-Кабир. В продължение на 13 години източните фракции настояват за отстраняването на Кабир. Сега обаче изненадващо искат той да остане на поста си. Тази промяна на позицията се дължи на доходоносния съюз, който Хафтар разви с Кабир през последните месеци.
През последните години петролните блокади се превърнаха в често използвано средство за политически натиск в Либия. Последната блокада, подкрепена от източните фракции, е свързана с искането Кабир да остане на поста си като управител на CBL. Ако контролът върху Централната банка бъде компрометиран, последствията ще се усетят в цялата страна. Ще бъдат засегнати държавните заплати и функционирането на държавния апарат.
Перспективите за постигане на споразумение изглеждат мрачни. Източните фракции се надяват, че като намалят средствата на Централната банка и усложнят работата й в международен план, властите в Триполи ще бъдат принудени да отстъпят. Въпреки това, и двете страни са изправени пред риска от сериозни последици, ако кризата продължи.
Петролните блокади в Либия могат да продължат седмици или дори месеци. Последиците от тях пък могат да засегнат както страната, така и световните енергийни пазари. Решение на политическата криза изглежда трудно постижимо в близко бъдеще, а възможността за въоръжен конфликт остава реална заплаха.
Източник: reuters.com
Превод и редакция: Mediamall