България се е присъединила към общото изявление за Украйна, представено на 23 септември 2026 г. в Ню Йорк, преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН. Това потвърждава върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас в писмен отговор от 6 ноември на питане на българските евродепутати Радан Кънев (ЕНП/ДБ), Никола Минчев и Христо Петров („Обнови Европа“).
Изявлението е представено от Калас от името на Европейския съюз, всичките 27 държави членки и партньорски страни. В него се отправя призив към Русия да прекрати агресията си срещу Украйна, да приеме незабавно и безусловно прекратяване на огъня и да започне преговори за постигане на справедлив и траен мир.
Документът съдържа и призив за защита на търговското корабоплаване и свободата на навигация в Черно море.
Питането на тримата евродепутати беше отправено след разнопосочни сигнали от българските власти относно подкрепата на страната за документа.
Министерството на външните работи потвърди присъединяването на България към общата позиция, докато президентът Илияна Йотова се разграничи от нея. Държавният глава заяви, че българската страна е предложила промени в текста, които не са били приети.
Разминаването между институциите предизвика политически спор, който достигна и до Народното събрание. От „Демократична България“ поискаха изслушване на външния министър, за да бъдат изяснени обстоятелствата около съгласуването на документа.
В питането си Радан Кънев, Никола Минчев и Христо Петров поискаха да разберат по какъв официален канал България е потвърдила подкрепата си за изявлението и дали при подготовката му са били заявени резерви или предложения за промени.
Евродепутатите настояха и за информация относно съдържанието на евентуалните български предложения и начина, по който те са били разгледани.
В отговора си Кая Калас потвърждава участието на България в общата позиция, но насочва въпросите за конкретните действия на страната при съгласуването на текста към компетентните български органи.
Така остава неизяснено дали България официално е заявила резерви към документа и какви промени е предложила. Отговорите на тези въпроси следва да бъдат дадени от българските институции.






