Мащабната китайска програма за залесяване по периферията на пустините Гоби и Такламакан отчита изненадващи резултати.
Според ново научно изследване дърветата, засадени в рамките на проекта „Велика зелена стена“, се развиват по-бързо от тези в естествените горски масиви.
Изследването е публикувано в научното списание Geophysical Research Letters. Авторите му предполагат, че изкуствено създадените гори реагират по-ефективно на повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата, макар причините за това все още да не са напълно изяснени.
Водещият автор на проучването Юхан Луо, ландшафтен еколог от Пекинския университет в Шънджън, отбелязва, че все още няма категоричен отговор дали тези гори ще могат да поглъщат и съхраняват въглерод ефективно в дългосрочен план.
Инициативата „Велика зелена стена“ стартира през 1978 г. и се планира да продължи до 2050 г.
Основната ѝ цел е да ограничи разширяването на пустините и да забави процесите на опустиняване в северните райони на Китай.
Първите години от изпълнението на проекта са съпътствани от сериозни предизвикателства. Част от бързорастящите дървесни видове не успяват да се адаптират към суровите климатични условия и загиват.
Въпреки трудностите програмата продължава да се разширява.
Данни, публикувани в списание Nature, показват, че горското покритие в засегнатите райони е нараснало от едва 5% през 1978 г. до 14% през 2023 г.
Според учените това е помогнало за ограничаване на прашните бури и за подобряване на качеството на въздуха в големи градове, включително Пекин.
„Изкуствено създадените гори се използват широко в стратегиите за ограничаване на климатичните промени, но повечето глобални екосистемни модели не правят достатъчно ясно разграничение между различните видове гори и тяхната възраст“, посочва Луо.
За анализа учените използват сателитни наблюдения, чрез които измерват гъстотата на листната маса, а след това сравняват изкуствено засадените гори с естествени горски екосистеми в Китай.
Резултатите показват, че листната площ в създадените от човека гори нараства с около 66% по-бързо в сравнение с естествените гори.
Според учените част от това предимство се дължи на факта, че младите дървета по принцип растат по-интензивно от старите.
Освен това засадените гори се поддържат активно чрез човешка намеса. Дори когато са сравнени гори с еднаква възраст и сходни природни условия, изкуствените насаждения запазват предимство, като растежът им е средно с 4,6% по-бърз.
Най-голямата разлика между двата типа гори се наблюдава, когато дърветата са на възраст между 30 и 40 години. След този период темпът на растеж при изкуствените насаждения започва чувствително да намалява.
Макар естествените гори да се развиват по-бавно, те поддържат стабилен растеж за значително по-дълъг период, което ги прави по-ефективни за трайното съхранение на въглерод и за устойчивостта на екосистемите.
„Изкуствените гори могат да бъдат много ефективен инструмент за краткосрочно поглъщане на въглерод, но това предимство е временно. За дългосрочното съхранение на въглерод и устойчивостта на екосистемите естествените гори остават незаменими“, заключава Юхан Луо.






