Преди два месеца напрежението между Индия и Пакистан заради Кашмир доведе до кратък, но интензивен военен сблъсък, приключил с бързо примирие.
В хода на конфликта пакистанските военновъздушни сили, разчитащи на китайските многоцелеви изтребители Chengdu J-10C, успяха да нанесат загуби на Индия, включително чрез свалянето на няколко самолета, сред които и Rafale, произведени във Франция.
Това беше първото реално бойно изпитание за J-10C — и то приключи с успех.
Реакцията на световните оръжейни пазари не закъсня: акциите на производителя Chengdu Aircraft Corporation скочиха с над 40% само дни след инцидента, съобщи Bloomberg.
Сблъсъкът не само засили имиджа на Китай като военна сила, но и привлече вниманието към азиатската страна като все по-сериозен играч в търговията с бойна техника.

Сред потенциалните купувачи се откроява Иран, който след поредица от опустошителни израелски въздушни удари през юни започна активни преговори за покупка на китайски самолети, твърдят няколко международни медии, сред които и Newsweek.
Пекин също не крие намеренията си да разширява военния си експорт.
"Китай е готов да споделя своите постижения в областта на отбранителната техника с приятелски настроени държави," заяви говорителят на китайското министерство на отбраната Дзян Бин, без да уточнява конкретни партньори.
Докато редица страни като Мианмар, Тайланд, Пакистан и ОАЕ вече получават китайски оръжия, други започват да преосмислят зависимостта си от западни производители.
ОАЕ, например, разглеждаха възможността за закупуване на американски изтребители F-35, но нарастващите ограничения и цената ги тласкат към по-достъпни алтернативи.
J-10C предлага агресивна ценова конкуренция: с цена под 40 милиона долара за бройка, той е значително по-евтин от F-35, който може да струва над 100 милиона долара, включително разходите за поддръжка и въоръжение.
В някои случаи разликата в цената достига пет пъти.

J-10C е еднодвигателен многоцелеви изтребител от поколение 4.5, снабден с AESA радар с активна фазирана решетка, съвременна авионика и ракети въздух-въздух PL-15 с далечен обсег.
Самолетът може да развива скорост до 2700 км/ч, има таван на полета от 18 000 метра и боен радиус от 550 километра — параметър, който може да бъде значително разширен чрез дозареждане във въздуха.
J-10C разполага с 11 външни точки за окачване на въоръжение с обща маса до 7000 кг, включително бомби, ракети за въздушни, земни и морски цели.
Като конструкция и профил, изтребителят напомня на шведския Saab Gripen-C, но китайската машина предлага по-висока скорост и по-голям боен товар, макар с по-къс радиус на действие.
Китай се стреми да запази стабилни отношения със Съединените щати, особено в контекста на геополитическо напрежение и търговски натиск.
Според Андреа Гизели от Университета в Ексетър, Пекин ще даде приоритет на стратегическите си отношения с Вашингтон, пред това да модернизира иранските ВВС:
„Пекин се опитва да стабилизира отношенията с Вашингтон, за да спечели време за засилване на технологичната и икономическата си самостоятелност. Това е по-важно от преустройството на иранските ВВС.“
В същото време има спекулации, че J-10 е базиран на технологии, получени от Израел чрез прототипа IAI Lavi — съмнения, подхранвани от визуалната прилика между двата самолета.
Китайската страна никога не е потвърждавала подобни твърдения.

Независимо от това, J-10C продължава да привлича внимание. Египет, Бангладеш и Малайзия също са сред страните, проявяващи интерес.
Пакистан, вече оператор на J-10, е поръчал още около 50 броя.
Към момента Китайските военновъздушни сили разполагат с приблизително 400 изтребителя J-10, което ги прави най-масово използвания модерен самолет в армейската авиация на страната.






