Снимка: БГНЕС Държавата не може безкрайно да функционира с удължителен бюджет. Ако след 1 юли не бъде приета редовна план-сметка, системата ще блокира.
Това предупреди председателят на КНСБ Пламен Димитров в ефира на БНР.
По думите му служебното правителство не може да разчита на „толеранс“, тъй като е изправено пред натрупани с години проблеми.
„Няма как да дадем толеранс на служебното правителство, защото са натрупани страшно много брадясали проблеми и заливат служебните министри от първия ден“, заяви той.
„Петте процента няма как да бъдат изкривени. Това ще продължи и чрез удължителния закон за удължения бюджет, а не само три месеца“, уточни Димитров.
Той обаче предупреди, че ако удължаването бъде гласувано само за още три месеца, вместо до приемането на редовен бюджет, рискът от институционален блокаж е реален.
„Ако удължителният закон се удължи само с още три месеца, а не до приемането на редовния бюджет, на 1 юли, дори да има правителство, ако няма приет бюджет, държавата е в „шътдаун““, заяви председателят на КНСБ.
Димитров припомни, че миналогодишният т.нар. „втори бюджет“ за 2026 г., договорен след протести и компромиси с бизнеса, впоследствие е бил изоставен.
Той прогнозира, че новата бюджетна рамка, която може да бъде приета през юни или юли, вероятно ще бъде близка до онзи вариант.
Председателят на КНСБ обърна внимание и на нарастващите разходи за живот. По негови данни малката потребителска кошница в България достига 59 евро, при 53 евро в Хърватия, 48 евро в Румъния и 68 евро в Нидерландия.
„Има картелни образувания, които КЗК най-накрая трябва да освети“, подчерта той.
„Услугите станаха космически – фризьорските услуги, паркингите станаха х 2… Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава. Държавата не може да покаже, че има държава, а хората това очакват“, каза Димитров.
Той отбеляза, че при хранителните стоки все пак съществува определена степен на наблюдение, но при услугите процесите са „изпуснати“.
Синдикалният лидер засегна и темата за спекулативните практики около въвеждането на еврото.
„Еврото е поводът някой да започне да спекулира. Спекулата стана факт и няма кой да я върне обратно“, коментира той.
„Кумулативният ръст на реалната работна заплата за страната е 22,5% за 5 години – толкова реално са нараснали доходите. Преди 5 години МРЗ е била 610 лева, а сега е 620 евро“, посочи той.
По думите му публичният сектор продължава да изостава спрямо частния с около 5%.
„И да се обяснява как трябва да забавим ръста на заплатите в обществения сектор, защото много пари се харчели и не можем да вържем бюджета, дефицита – това е невярно“, категоричен бе председателят на КНСБ.






