Снимка: БНТ Увеличението на максималния осигурителен доход е най-позитивният елемент в проектобюджета, макар и недостатъчен.
Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов в ефира на БНТ.
„Най-хубавото нещо в този бюджет е нарастването на максималния осигурителен доход - той нараства много плахо. Трябваше поне със 100 евро отгоре да го вдигнат, тъй като това са права и обезщетения при майчинство и безработица - тези права се връщат обратно“, посочи Костов.
Според него той няма да достигне 5,4%, а ще се движи около 3,5–3,6%.
„Според нас дефицитът няма да е 5,4%, а около 3,5%. Дори да съберете всички плащания за Плана за възстановяване и устойчивост и капиталовите проекти, сметката не излиза. Какво ни дава основание да твърдим, че за пет месеца ще направим 9 млрд.?“, попита той.
Костов допълни, че по данни на Националния статистически институт инфлацията вече е близо 8% и има вероятност да се ускори до края на годината.
По темата за планираните съкращения в държавната администрация Костов заяви, че КНСБ не отхвърля реформите, но те трябва да бъдат базирани на задълбочен анализ.
„Не казваме, че няма нужда от реформи и съкращения, включително на хора в пенсионна възраст, но за 40 дни как се направи този анализ? Предлагаме това да стане от 1 януари 2027 г., а бюджетът за 2026 г., който е за пет месеца, да бъде използван за анализ“, каза той.
Според него държавният сектор не е основният двигател на инфлацията. Костов посочи като водещи фактори външната среда, включително геополитическото напрежение, ефектите от въвеждането на еврото, външни шокове в предлагането и високите търговски надценки.






