Откъсналата се горна част на ракета Falcon 9 на американската компания SpaceX се е разбила в лунната повърхност, след като повече от година е обикаляла неуправляемо в пространството между Земята и Луната.

По данни на специалисти обектът, чиято маса е около четири тона, е достигнал повърхността на естествения спътник на Земятаоколо 07:35 ч. британско време (06:35 GMT) в сряда.

Ударът е станал със скорост приблизително 2,4 километра в секунда, или близо 8700 км/ч, в района между кратерите Бел и Айнщайн, близо до видимия край на Луната. Заради местоположението му директните наблюдения от Земята са ограничени, а инцидентът не представлява никаква опасност за нашата планета.

Ракетната степен е използвана при мисията „Ghost Riders in the Sky“, изстреляна от SpaceX през януари 2025 г. Тогава тя извежда в Космоса апарата Blue Ghost на американската компания Firefly Aerospace и лунния модул Resilience на японската ispace. Blue Ghost успешно каца на Луната през март 2025 г., докато японският апарат по-късно се разбива при неуспешен опит за кацане.

Макар самият сблъсък да не е бил заснет отблизо от космически апарат, наземни наблюдения са регистрирали облака от материал, изхвърлен след удара.

Според информация на Ройтерс, Много големият телескоп на Европейската южна обсерватория в Чили е открил в него следи от натрий и литий. Смята се, че натрият произхожда от лунната повърхност, а литият вероятно е част от конструкцията на ракетната степен.

Все още няма окончателни данни за размера на образувания кратер. Според различни модели той може да бъде с диаметър между 17 и 27 метра, докато по-нови оценки сочат, че ширината му може да достигне около 40 метра.

Точните размери ще бъдат определени след анализ на изображения, заснети преди и след удара от орбитални апарати, сред които Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА и южнокорейската сонда Danuri.

Преди сблъсъка учените изчисляваха, че изхвърленият при удара материал може да се издигне на десетки километри над лунната повърхност.

Според експертите подобни събития дават ценна възможност за изследване на поведението на лунния прах, процесите при формирането на ударни кратери и потенциалните рискове, които представляват неуправляемите човешки обекти в окололунното пространство.

Обичайно горните степени на ракетите се насочват към контролирано падане или изгарят при повторно навлизане в земната атмосфера.

В този случай обаче високата енергия на полета е оставила степента в нестабилна орбита, която постепенно е била променяна от гравитационното влияние на Земята, Луната и Слънцето.

Според астронома и разработчик на софтуер за проследяване на космически обекти Бил Грей инцидентът показва необходимостта от по-добро планиране на съдбата на използваните ракетни елементи. По думите му с увеличаването на броя на мисиите до Луната подобни отломки могат да се превърнат в сериозна заплаха за бъдещи научни апарати, инфраструктура и пилотирани експедиции.

Това е едва вторият известен случай на неволен удар на ракетна степен в Луната.

През 2022 г. друг подобен обект, който впоследствие беше свързан с китайската мисия Chang’e 5-T1, също се разби в лунната повърхност. За разлика от тези инциденти, НАСА неведнъж умишлено е насочвала космически апарати към Луната с научна цел, включително при мисията LCROSS през 2009 г., когато учените изследваха състава на лунната почва и наличието на воден лед.