Бъдещият светец е роден в края на VIII век в град Иринопол, част от Исаврийския Декаполис – историческа област на територията на днешна Турция. Той израства в християнско семейство, в което още от ранна възраст е възпитаван в молитва и изучаване на Светото писание.
Родителите му, Сергий и Мария, го отглеждат в духа на християнските традиции. Според преданието още на осемгодишна възраст Григорий започва да се учи да чете и пише. Често посещава църковните служби, проявява интерес към църковния живот и се стреми да опознае по-дълбоко християнското учение.
Когато навършва пълнолетие, родителите му решават да го задомят. Младият мъж обаче усеща призвание към монашеския живот и желае да се посвети на молитва и духовно служение. Твърдо решен да следва избрания път, той напуска бащиния си дом и постъпва в манастир.
Там Григорий се отдава на молитва, пост и духовно усъвършенстване. С благословията на игумена се установява на уединено място сред планинските скали, където прекарва дълги часове в молитва и размишления върху Светото писание.
Животът на отшелника не е лесен. Според църковното житие Григорий преминава през множество изкушения и трудности, но не се отказва от духовните си подвизи. Той спазва строг пост, ограничава ежедневните си удобства и се стреми да съхрани вътрешния си мир.
По-късно монахът напуска уединението си и започва да пътува. Посещава различни християнски общности, общува с монаси и проповядва християнското учение. По време на странстванията си преминава през Константинопол, Коринт, Рим и други градове.
След дългите пътувания Григорий се установява в манастира „Свети Мина“ близо до Солун. Там продължава да се моли, да обучава други монаси и да води аскетичен живот.
Впоследствие светецът отново заминава за Константинопол, за да подкрепи противниците на иконоборството. В столицата здравето му се влошава значително. Тежко заболяване постепенно изчерпва силите му и на 20 ноември, според църковното предание, той се представя пред Господа.
Според народните вярвания денят трябва да премине спокойно, без прибързани решения и излишна суматоха. Смятало се, че подобни действия могат да донесат нещастие. Не се препоръчвало и започването на големи нови проекти.
В някои традиции 20 ноември е свързан с домакинската работа. Вярвало се, че е подходящо да се изпере, да се подреди жилището и да се изхвърлят ненужните вещи. Според поверията тези дейности трябвало да приключат до обяд.
Смятало се, че почистването помага да бъдат прогонени нещастието, болестите и негативната енергия от дома. Обновеният и подреден дом пък се свързвал с надеждата за благополучие и просперитет.
Следобедът според тези обичаи е добре да бъде посветен на спокойствие и подготовка за предстоящия голям църковен празник.






