Нестабилната международна политическа среда продължава да поставя пред изпитание икономическите перспективи на еврозоната.

Така председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард описа състоянието на единния финансов пазар по време на пресконференция след последното заседание на институцията.

По думите ѝ именно тази несигурност прави прогнозите за инфлацията по-трудни от обичайното.

България вече в еврозоната

В началото на изявлението си Лагард отправи поздравления по повод присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. и приветства управителя на БНБ Димитър Радев като нов член на Управителния съвет.

„Също така сърдечно приветстваме Димитър Радев в Управителния съвет. Членството в еврозоната почти се е удвоило от 1999 г. насам и е доказателство за привлекателността на единната валута и трайните ползи от европейската интеграция“, заяви тя.

Централната банка реши да запази основните лихвени проценти без промяна — решение, което Лагард обясни с текущата икономическа картина и наличните данни.

Умерен растеж, подкрепен от услугите

Позовавайки се на експресна оценка на Евростат, тя отбеляза, че икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3% през последното тримесечие на 2025 г. Основен принос за това имат услугите, особено секторите на информацията и комуникациите.

„Производството е устойчиво въпреки насрещните ветрове, причинени от световната търговия и геополитическата несигурност. Инерцията в строителството се ускорява, подкрепена и от публичните инвестиции“, каза Лагард.

Според нея пазарът на труда продължава да подпомага доходите на домакинствата, макар търсенето на работна ръка да отслабва.

Безработицата е спаднала до 6,2% през декември. Растящите заплати и по-ниската склонност към спестяване се очаква да стимулират потреблението, а публичните инвестиции в отбрана и инфраструктура — вътрешното търсене. Компаниите също увеличават вложенията си, особено в цифрови технологии.

Геополитически рискове и възможности за растеж

Председателят на ЕЦБ предупреди, че нарастващата глобална несигурност може да отслаби търсенето и да натежи върху икономиката. Тя посочи като потенциални фактори напрежението на финансовите пазари, търговските конфликти и нарушените вериги за доставки.

„Геополитическото напрежение, по-специално неоправданата война на Русия срещу Украйна, остава основен източник на несигурност“, подчерта тя.

В същото време Лагард очерта и позитивни сценарии — увеличените инвестиции, структурните реформи и по-дълбоката интеграция на единния пазар могат да ускорят растежа. Нови търговски споразумения също биха могли да подкрепят икономическата активност.

Неясни перспективи за инфлацията

Лагард отчете спад на инфлацията до 1,7% през януари, при 2,0% месец по-рано, като базисните показатели остават близо до целта на ЕЦБ от 2%.

Тя отбеляза, че инфлацията може да се окаже по-ниска при отслабване на външното търсене или поскъпване на еврото, но съществуват и рискове в обратната посока — по-високи енергийни цени, напрежение във веригите за доставки, по-бавно охлаждане на заплатите или увеличени публични разходи.

„Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания продължават да са около 2%, което подкрепя стабилизирането на инфлацията около нашата цел“, каза тя.

Лагард подчерта готовността на ЕЦБ да използва наличните инструменти, за да гарантира ценова стабилност и нормално функциониране на финансовата система.