Към 4 септември 2025 г. Обединеното кралство се сблъсква със значителни турбуленции в пазара на държавни облигации, като лихвите по дългосрочните облигации (gilts) се покачи до нива, невиждани от близо три десетилетия.

Лихвите по 30-годишните британски държавни облигации достигнаха 5,723% по-рано тази седмица, отбелязвайки най-високата точка от 1998 г. насам и сигнализирайки за нарастващи разходи за заеми за правителството.

Това развитие предизвика сравнения с кризата от 2022 г. с “мини-бюджета” под ръководството на бившия премиер Лиз Тръс, макар че анализаторите твърдят, че настоящата ситуация произтича от комбинация от глобален натиск и вътрешни фискални уязвимости, а не от една-единствена политическа грешка.

Повишаването на лихвите: Какво движи разпродажбата?

Скорошният скок в лихвите по облигациите отразява по-широка глобална разпродажба на ценни книжа, като инвеститорите изискват по-високи доходи заради опасения за упорита инфлация, повишени държавни дефицити и несигурност около политиките на централните банки.

В Обединеното кралство 30-годишните лихви се покачиха рязко, надвишавайки нивата в други големи икономики като САЩ (около 5,0%) и Германия (4,4%), подчертавайки специфични за страната тревоги.

Това увеличение означава, че британското правителство се сблъсква с по-високи лихвени плащания по дълга си, който вече възлиза на приблизително £2,7 трилиона, или 96% от БВП. Годишните разходи за обслужване на дълга се очаква да достигнат £111 милиарда за 2025-26 г., поглъщайки около 8% от публичните разходи.

Неотдавнашният бюджет на министъра на финансите Рейчъл Рийвс е подложен на критика, като пазарите поставят под въпрос устойчивостта на увеличените ангажименти за разходи сред бавен икономически растеж.

Службата за бюджетна отговорност (OBR) прогнозира, че държавният дълг може да нарасне до 270% от БВП до 2070-те години без намеса.

Анализаторите посочват “токсичен коктейл” от нарастващи лихви и отслабващ паунд, който спадна с над 1,5 цента спрямо американския долар до $1,3390 през последните дни. Тази обезценка на валутата усилва инфлационните натиски, допълнително ерозирайки доверието на инвеститорите.

Глобално подобни тенденции са очевидни: 30-годишните лихви на Япония достигнаха рекордните 3,2%, докато облигациите на САЩ и Франция също са изправени пред разпродажби, движещи се от бюджетни проблеми и несигурност в политиките.

Въпреки това ситуацията в Обединеното кралство е усилена от вътрешни фактори, включително уязвимости след Брекзит, висок дългов товар и опасения относно фискалните планове на Лейбъристите.

Някои експерти, като тези от Националния институт за икономически и социални изследвания (NIESR), твърдят, че наративът за “криза” е преувеличен, отбелязвайки, че пазарите на облигации функционират подредено без намеса от Банката на Англия (BoE), за разлика от 2022 г.

Ехото от 2022 г.: Уроци от кризата с LDI

Настоящата нестабилност предизвиква спомени за кризата с облигациите от 2022 г., предизвикана от нефинансирани данъчни съкращения в “мини-бюджета” на Лиз Тръс, което доведе до бърз скок в лихвите и принуди пенсионните фондове към принудителни продажби поради стратегии за инвестиране, свързани с отговорности (LDI).

В този епизод BoE се намеси с покупки на облигации на стойност £19,3 милиарда, за да стабилизира пазарите.

Днес страховете от повторение нарастват, с неотдавнашни данни, показващи, че финансовите институции са заели рекордните £78 милиарда от краткосрочния репо инструмент на BoE, указващи за сериозен стрес и потенциално намаляване на левъридж.