Европейският съюз рискува да въвлече държавите членки в мащабен военен конфликт с Русия, за който според икономиста и председател на партия „България може“ Кузман Илиев Европа не е подготвена.
Според Илиев политиката на Европейския съюз все повече се определя от противопоставянето с Русия, вместо от стремежа към икономическо благоденствие и развитие.
Той смята, че европейските лидери използват външнополитическите конфликти, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми, сред които посочва миграцията, икономическите затруднения и високите енергийни цени.
Илиев предупреждава, че евентуален пряк военен сблъсък между НАТО и Русия би имал катастрофални последици, особено за по-малките държави.
Според него при подобен сценарий сред потенциалните зони на конфликт биха били Прибалтика, Финландия и Черно море.
Той изразява мнение, че европейските държави не разполагат с необходимия икономически, индустриален и военен капацитет за продължително противопоставяне на Русия без участието на САЩ.
Икономистът настоява България да избягва въвличането си в евентуална пряка война и да поставя националните си интереси на първо място.
Кузман Илиев отправя критики и към американския президент Доналд Тръмп, като заявява, че въпреки обещанията си да прекратява войните той е допринесъл за нови военни конфликти и икономически затруднения.
Според Илиев последиците се усещат както от американските домакинства, така и от европейската икономика.
Той прогнозира, че политическите промени след междинните избори в САЩ няма непременно да доведат до намаляване на подкрепата за Украйна. По думите му между републиканците и демократите съществува значително сходство в отношението към Русия, въпреки различията им по други въпроси.
В икономическата част на интервюто председателят на „България може“ настоява страната да поиска на европейско равнище мораториум върху въглеродните квоти.
Според него високата цена на квотите затруднява българските въглищни централи и оскъпява електроенергията за индустрията.
Илиев предупреждава, че проблемите в държавните енергийни дружества и топлофикациите могат да доведат до допълнителен натиск върху цените и до затруднения за малките и средните предприятия.
Той критикува и практиката държавата да изземва значителна част от печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ чрез дивиденти, тъй като според него това ограничава възможностите за инвестиции.
Друг акцент в интервюто е управлението на българските златни резерви.
Илиев твърди, че около 60% от златния резерв на страната се намира във Великобритания, и настоява той да бъде върнат в България с оглед на геополитическите рискове.
Икономистът предлага също част от концесионните такси при добива на злато да се получават в самия метал, а държавата да създаде суверенен фонд със злато и стратегически суровини.
Той настоява за повече прозрачност при управлението на националните резерви и при определянето на концесионните възнаграждения.
Илиев коментира и политиката на правителството на Румен Радев, като изразява опасения от продължаване на бюджетните дефицити и увеличаване на държавния дълг.
Според него икономическият модел на страната създава предпоставки за стагфлация – съчетание от високи цени, слабо икономическо развитие и риск от нарастване на безработицата.
Той призовава правителството да ограничи разходите, да не увеличава данъчната и осигурителната тежест и да осигури по-благоприятни условия за бизнеса.
Илиев коментира и резултатите от президентските избори, като ги тълкува като сигнал за недоволство от политиките на досегашното управление по отношение на войната в Украйна, Зелената сделка и еврозоната.
Според него новото управление ще бъде изправено пред сериозен външен натиск и трудни решения, свързани с икономиката и международната сигурност.






