Лихвите по кредитите в България вероятно ще започнат да се повишават в близко бъдеще, но очакванията са процесът да бъде постепенен. Основен фактор за по-голямата уязвимост на българските домакинства е широкото използване на плаващи лихви. Според анализ на Oxford Economics 99,5% от новоотпуснатите кредити у нас са с променлива лихва, докато средният дял за еврозоната е около 15%.
„Лихвите вероятно ще се променят съвсем скоро и с това ще има и доста икономически ефекти – и върху потреблението, и върху кредитирането, и върху пазара за недвижими имоти, което ще рефлектира върху цялата фискална ситуация в страната“, заяви пред bTV Александър Нуцов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация.
По думите му поскъпването на кредитите няма да се отрази единствено върху размера на месечните вноски. То може да промени потребителските нагласи, решенията за покупка на жилище и инвестиционната активност на бизнеса.
Ипотечните кредити са основният риск
България се отличава от останалите държави в еврозоната с продължителния период на ниски лихви и традиционно високия дял на заемите с плаващи лихвени проценти.
„Факт е, че у нас са по-различни процесите, отколкото в други страни в еврозоната. С доста продължителен период на ниски лихви. Лихвите върху ипотечните кредити стоят на едни нива, които в Централна и Източна Европа трудно могат да бъдат видени“, коментира Петър Ганев, старши изследовател от Института за пазарна икономика.
Според него евентуалното увеличение на лихвите вероятно ще бъде плавно, но особено важно е кога и доколко то ще се отрази на ипотечното кредитиране, което отбеляза значителен ръст през последните години.
Данните на Българската народна банка показват, че през септември 2026 г. средната лихва по новите жилищни кредити е 2,41%, а годишният процент на разходите достига 2,76%. Обемът на новия бизнес по тези заеми възлиза на 643,6 млн. евро, което представлява увеличение от 3,5% спрямо август.
Какво означава това за кредитополучателите?
При кредитите с плаваща лихва промяната на референтния показател или на договорените условия може да доведе до увеличение на месечната вноска. Конкретният размер и моментът на промяната зависят от условията по договора и методиката на съответната банка.
Петър Ганев отбелязва, че просрочията по кредитите обикновено се увеличават при влошаване на пазара на труда и загуба на работни места. Домакинствата със стабилни доходи по-често успяват да обслужват задълженията си, докато по-силно задлъжнелите инвеститори, разчитащи на спекулативни покупки, са изложени на по-голям риск.
След присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. паричните условия в страната са обвързани с политиката на Европейската централна банка. Това обаче не означава автоматично и едновременно поскъпване на всички банкови кредити. Крайните лихвени условия зависят и от разходите за финансиране, конкуренцията и политиката на отделните банки.






