„Бюджетът ми се струва изпълним, реалистичен“, заяви икономистът доц. Любослав Костов, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Според него финансовото състояние на държавата изисква внимание, но не оправдава крайно песимистичните оценки. Той смята, че заложеното намаляване на бюджетния дефицит може да бъде постигнато без драстично съкращаване на заплати и пенсии.

В интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС Костов коментира параметрите на проектобюджета за 2027 г., политиката по доходите, инфлацията и необходимостта от по-активна държавна намеса в икономиката.

Дефицит от 3,5% и възможност за по-амбициозни реформи

Според икономиста проблемите с публичните финанси не са възникнали през последните месеци, а са резултат от по-продължителни процеси.

Той не споделя драматичната оценка на премиера Румен Радев, който сравни състоянието на бюджета с тежък камион с отказали спирачки, насочил се към пропаст.

Костов смята, че финансовата рамка е изпълнима и дори е можело правителството да заложи по-сериозни реформи и по-амбициозни задачи.

Предвиденият бюджетен дефицит от 3,5% според него показва намерение за фискална консолидация и би позволил на България да демонстрира пред европейските си партньори усилия за стабилизиране на публичните финанси.

Той подчертава, че този процес не изисква непременно рязко ограничаване на разходите за възнаграждения и пенсии.

Ръстът на заплатите може да се окаже недостатъчен

По отношение на доходите доц. Костов е по-критичен.

Той посочва, че проектобюджетът предвижда увеличение на възнагражденията с около 5%, а за педагогическите специалисти – със 7,5%.

Според икономиста тези проценти са сравнително скромни и не е сигурно, че ще компенсират поскъпването на стоките и услугите.

За пенсиите е предвидено прилагане на швейцарското правило, което обвързва тяхното осъвременяване с инфлацията и ръста на осигурителния доход.

Костов настоява политиката по доходите да бъде съобразена с особеностите на различните сектори. Според него е необходимо и преодоляване на противопоставянето между работещите в държавната администрация и частния сектор.

Той обръща внимание, че средните възнаграждения в частния сектор нарастват по-бързо, което трябва да бъде отчетено при определянето на бъдещата политика по заплащането.

Държавата трябва да се намесва при пазарни изкривявания

Икономистът коментира и подкрепата за бизнеса и небитовите потребители на електроенергия.

Според него държавата не бива да остава пасивна, когато пазарните механизми не осигуряват достатъчна защита на потребителите.

Костов посочва, че в редица икономически дейности съществуват монополни и картелни структури, които ограничават конкуренцията.

По тази причина той защитава необходимостта от държавна намеса, особено когато става дума за защита на средната класа, домакинствата и крайните потребители.

Според него пазарът не може самостоятелно да решава всички проблеми, а публичните институции трябва да имат активна роля при ограничаването на негативните последици от високите цени.

Представянето на бюджета в академична среда е нормална европейска практика

Любослав Костов коментира и избора проектобюджетът да бъде представен в УНСС, а не на традиционен брифинг в Министерството на финансите.

Според него подобен подход е установена практика в западните държави и не би трябвало да предизвиква политически спорове.

Икономистът отбелязва, че в България досега представянето на държавния бюджет обикновено се е свеждало до излагане на основните числа пред медиите.

Той оценява положително възможността финансовата рамка да бъде обсъдена в университетска среда, където участват преподаватели, икономисти и представители на академичната общност.

В заключение доц. Костов определя проектобюджета за 2027 г. като реалистична основа за постепенно подобряване на публичните финанси, но смята, че има възможности за по-сериозни реформи и по-добра защита на покупателната способност на гражданите.