Русия официално влезе в нова фаза на космическата надпревара, като започна активни наземни изпитания на лабораторен прототип на плазмен електрореактивен двигател. Проектът, ръководен от института „Тринити“ (част от структурата на „Росатом“), цели да създаде задвижваща система, способна да пренесе екипаж до Марс за рекордно кратко време. Към януари 2026 г. инженерите вече провеждат симулации в специализирана 14-метрова вакуумна камера, която пресъздава суровите условия на открития космос.
Технологичен пробив: Магнитно ускорение на плазмата
Новият двигател работи на принципа на магнитния плазмен ускорител, който е коренно различен от традиционните химически ракети. Вместо изгаряне на гориво, системата използва два електрода и мощно магнитно поле, за да ускори заредени частици (плазма) до невероятната скорост от 100 км/с. Това е около 25 пъти по-бързо от възможностите на съвременните ракетни двигатели. Прототипът вече е демонстрирал тяга от 6 нютона при мощност от 300 kW, което е впечатляващо постижение за електрическа установка.
Край на радиационната заплаха за астронавтите
Основният мотив зад разработката е безопасността на човешкия екипаж. При сегашните технологии полетът до Марс отнема около девет месеца в едната посока, което излага астронавтите на смъртоносни нива на космическа радиация. Чрез съкращаване на времето за пътуване до едва един или два месеца, рискът за здравето се намалява драстично. Ръководителите на проекта подчертават, че тази скорост би направила възможни не само еднопосочни мисии, но и редовни курсове между Земята и Червената планета.
Пътят към 2030 година и ядрената енергия
Въпреки успешните наземни тестове, технологията е изправена пред сериозни предизвикателства. Поради огромната консумация на енергия, такъв двигател не може да работи със слънчеви панели и ще изисква компактен ядрен реактор на борда на космическия кораб. Според текущите планове на „Роскосмос“ и „Росатом“, първият летателен модел на плазмената установка трябва да бъде готов около 2030 г. Дотогава учените ще се фокусират върху издръжливостта на компонентите, които трябва да работят без прекъсване в продължение на хиляди часове.






