В България има недостиг на над 17 000 медицински сестри, а увеличаването на бюджета само по себе си няма да доведе до по-добро здравеопазване. Това заяви депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите му основните проблеми в системата са недостигът на медицински кадри, недостатъчното финансиране на превенцията и неефективното управление на наличните средства.
„Големият проблем е в организацията и управлението на този ресурс“, подчерта Симидчиев.
Депутатът подготвя 18 предложения за промени между първо и второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. Част от тях предвиждат увеличаване на средствата за първичната извънболнична помощ, така че повече пациенти да получават лечение извън болниците.
Данните на Националния статистически институт показват, че към 31 декември 2025 г. в лечебните и здравните заведения в страната работят 28 357 медицински сестри. Повече от три четвърти от тях са на възраст над 45 години.
Сестрите над 65 години са 5213, или 18,4% от всички работещи в професията. В същото време тези на възраст до 35 години са едва 3327, или 11,7%.
Министерството на здравеопазването отчита, че броят на медицинските сестри е намалял почти наполовина за 35 години – от 53 810 през 1990 г. до 28 357 през 2025 г. За учебната 2026/2027 г. са утвърдени 771 места за обучение по специалността „Медицинска сестра“.
Симидчиев предлага да бъдат разработени програми за задържане на медицинските сестри, които все още работят в системата, както и мерки за връщане на напусналите професията.
Според депутата финансирането на превантивните и профилактичните програми на Министерството на здравеопазването намалява от 91 млн. на 86 млн. евро.
От НЗОК обаче посочват, че в проектобюджета за 2027 г. са предвидени допълнителни 8 млн. евро за профилактични дейности, осъществявани чрез личните лекари, специалистите и медицинските изследвания.
Проектът за бюджет на Здравната каса е на стойност 5,683 млрд. евро. Бюджетната комисия в Народното събрание го прие на първо четене на 17 ноември. Предстои обсъждането на предложенията за промени между първо и второ четене.
Симидчиев настоява и за промени в начина, по който се вземат решенията на ТЕЛК. Според него оценката трябва да отчита не само медицинската диагноза, но и отражението на заболяването върху ежедневието на човека и възможността му да работи.
Депутатът поиска още да бъдат защитени средствата за майчино и детско здравеопазване, извънболничната помощ и превенцията.






