На този ден православната църква почита паметта на свети мъченик Варлаам – пример за непоколебимост и твърдост в християнската вяра. Той претърпял жестоки мъчения заради убежденията си и загинал през 304 г. в Кесария Кападокийска.
Преследвачите смятали, че ако успеят да накарат един уважаван от всички старец да се отрече от християнската си вяра, това ще повлияе силно и на останалите вярващи. Затова подложили антиохийския християнин Варлаам на жестоки изтезания.
Когато не успели да го принудят да се откаже от своето вероизповедание, мъчителите решили поне да го направят неволен участник в езическо жертвоприношение. Те го заставили да държи над пламнал жертвеник ръката си, в която поставили тамян и смирна.
Надявали се, че болката ще го накара неволно да изпусне благовонията върху жертвеника и така да създаде впечатление, че е почел езическите богове. Но Варлаам проявил изключителна сила на духа. Той задържал ръката си неподвижна над огъня и не изпуснал тамяна и смирната, дори когато ставите на пръстите му започнали да изгарят.
Така, „имайки своята десница вместо олтар Господен“, както се изразява свети Василий Велики в похвалното си слово за мъченика, Варлаам не оправдал очакванията на езичниците. Напротив, с непоколебимостта си укрепил вярата на християните и предизвикал уважение дори сред противниците на християнството.
На същия ден църквата отбелязва и паметта на свети пророк Авдий – четвъртия от така наречените малки пророци. Предполага се, че той е бил съвременник на великите пророци Йеремия и Йезекиил, живели през VII–VI век преди Христа.






