Според новите данни на „Евростат“, България остава на второ място в ЕС по дял на хората, които се определят като субективно бедни.
Цели 37,4% от българите смятат, че доходите им не са достатъчни за достоен живот, което означава, че над 2 милиона души не усещат подобрение в стандарта си въпреки икономическия растеж.
Средното ниво на усещане за бедност в ЕС е 17,4%, като България е изпреварена само от Гърция (66,8%), а след нас се нарежда Словакия (28,7%).
В противоположния край на класацията са Нидерландия, Германия и Люксембург, където под 9% от хората се определят като бедни.
Финансовият анализатор Десислава Николова коментира пред БНР, че инфлацията остава най-сериозният проблем, особено за хората с фиксирани доходи:
„Ножицата между бедни и богати продължава да се разтваря и това не е само в България.“
Тя подчертава, че показателят за субективна бедност е нов инструмент, който измерва не статистиката, а личното усещане на хората за финансово достойнство.
Въпреки че средната заплата у нас вече достига 2572 лв., кумулативната инфлация за последните пет години е над 41% – фактически обезсмисляйки ръста на доходите.
Жители на Видин споделят пред БНР, че „в България има много работещи бедни“, които въпреки труда си не могат да покрият основните си нужди.
Анализът на „Евростат“ показва, че младите под 18 години са най-застрашени от субективна бедност – 20,6% от тях се чувстват бедни.
Следват възрастовата група 18–64 г. (17,3%) и хората над 65 г. – 14,9%.
Данните очертават тревожна тенденция: в България усещането за бедност остава устойчиво високо, дори когато икономическите показатели изглеждат по-добри на хартия.






