Данните от есенната поправителна сесия очертават сериозни пропуски в знанията. Освен учениците от 5. до 11. клас, на поправителна сесия се явиха и 1138 зрелостници по профилиращ предмет.
Най-сериозни са затрудненията при учениците от 7. и 8. клас, като най-много са слабите оценки по български език и математика.
В област Благоевград резултатите традиционно са сред най-добрите в страната, но това до голяма степен се дължи на успехите на няколко елитни гимназии. В професионалните гимназии и училищата в по-малките общини картината е различна. Там делът на учениците, които се явяват на поправителни изпити, през последните години достига около 12%.
В Благоевградската професионална гимназия „Ичко Бойчев“ 25 от близо 300 ученици се явяват на поправителни изпити.
Според директора Антон Христов Драгоев сред причините за слабите резултати е и начинът, по който учениците използват изкуствения интелект. Вместо да го използват като инструмент за обучение, част от тях разчитат на него директно за изпълнение на домашните си работи, без да се задълбочават в учебния материал.
Друг сериозен проблем е липсата на мотивация. По думите на директора част от учениците избират професията си не по желание, а защото в съответното училище са останали свободни места. Това води до липса на интерес към обучението и по-слаба ангажираност с учебния процес.
Предстои да стане ясно дали резултатите от поправителната сесия ще потвърдят тенденцията за сериозни пропуски по основните учебни предмети.







old_beggar
08.09.2026 18:52БГ учителка: „Просто не разбирам как тези деца са стигнали изобщо до това ниво. Преподавам история на осми клас с около 110 ученици. От тях само 2 четат на ниво осми клас, 55 четат приблизително на нивото на втори до четвърти клас, други 18 четат на ниво детска градина. И това не е изключение – напоследък го виждам постоянно. Но проблемът не е само в грамотността и дори в липсата на знания по предмета. Липсва им критично мислене, липсват им основни умения за мислене. Моите ученици едва могат да дешифрират каквото и да било, когато четат. Не могат да правят заключения, не могат да обработват въпроси, по-дълги от едно изречение. Не разбират причинно-следствени връзки. Не могат да усвоят многоетапни идеи – например, дешифриране на политическа карикатура. И честно казано, това ме плаши...“