„Кюриосити“ кацна на Марс през 2012 г. в кратера Гейл, близо до екватора. От 2014 г. той постепенно се изкачва по планината Шарп, която се издига на около 5 километра над дъното на кратера.
Кадърът е заснет с камерата „Масткам“ около час след изгрева на Слънцето. В далечината се виждат скали, оформени от продължителното въздействие на марсианските ветрове.
Планетарният учен Ашвин Васавада от Лабораторията за реактивно движение на НАСА обяснява, че назъбените върхове в далечината принадлежат на слой скали, който се различава от останалите геоложки пластове, изследвани от „Кюриосити“.
Според учените първоначално това вероятно са били отложения, пренасяни от вятъра – пясък или пепел, попаднала в кратера вследствие на вулканична активност. След втвърдяването на седимента в скала вятърът в продължение на милиарди години е оформял повърхността, създавайки хребети, известни като ярданги.
Смята се, че този слой се е образувал преди около 3 милиарда години и се простира на близо 16 километра в северозападната част на планината Шарп.
Учените отбелязват, че слоят с ярдангите не е част от непрекъснатата последователност от пластове, изграждащи планината. Той се намира над геоложко несъгласие – период, през който по-старите пластове са били ерозирани, преди върху тях да се натрупат нови материали.
Марсоходът вече се е изкачил на повече от 1 километър над началната си позиция – най-голямата височина, достигана от марсоход на Марс според НАСА.
Пластовете на планината Шарп съхраняват информация за различни периоди от геоложката история на планетата. Благодарение на изследванията на „Кюриосити“ учените получават нови данни за древните езера и потоци, които някога са съществували в района, когато Марс вероятно е бил по-топъл и по-влажен.
НАСА очаква „Кюриосити“ да достигне слоя с ярдангите през 2027 или 2028 г. Тогава марсоходът ще използва инструментите си, за да проучи подробно неговия състав и геология.
Основната задача на „Кюриосити“ е да изследва геологията и климата на Марс и да установи дали в миналото са съществували условия, подходящи за микробен живот. Паралелно с него на планетата работи и марсоходът „Пърсивиърънс“, който изследва района на кратера Джезеро.
Новият кадър показва пейзаж, който едновременно напомня земните пустини и подчертава уникалния облик на Марс. Според Васавада оранжевото небе и синкавите оттенъци на изгрева правят сцената едновременно позната и unmistakably марсианска.






