„Не знам някой в целия свят досега със санкции или с държавен и административен натиск да е успявал да понижи цени. Нито една държава не може да се похвали с такъв успех“, коментира Вълканов.
По думите му няма икономически основания да се очаква поевтиняване на стоките при нарастващи разходи за енергия, природен газ, заплати и осигуровки. Като допълнителни фактори той посочи слабото земеделско производство и зависимостта на България от внос на определени хранителни продукти.
Вълканов даде пример с различните цени на един и същ продукт в отделните магазини.
„Ако някой търговец на пазара е решил днес да си продава маслото за 4 евро, това си е негово решение. Не означава, че потребителят не може да си купи масло за 2 евро в съседния магазин. Това се нарича конкуренция, свободен пазар и потребителски избор“, заяви той.
Вълканов коментира и сравнението между цените на хранителните продукти в България и Люксембург, направено от Пламен Абровски. Според него посочената цена на прясното мляко не отразява средната му цена в Люксембург.
Той обърна внимание и на разликите в производството на мляко в двете държави. По думите му Люксембург произвежда значително повече мляко спрямо собствените си нужди, въпреки че разполага с по-малко животни от България.
Вълканов свърза тази разлика с по-високата производителност и ефективност на животновъдните стопанства в Люксембург.
По отношение на търговските надценки Вълканов заяви, че отделни примери за голяма разлика между покупната и продажната цена не дават пълна представа за ситуацията на пазара.
Попитан дали ограничаването на надценките до 15% може да доведе до по-ниски цени за потребителите, той отговори:
„Не виждам как това може да стане, тъй като цените не са изкуствено завишени в самите търговски вериги“.
Според Вълканов отделните случаи на по-голяма разлика между покупната и продажната цена не променят цялостната картина на пазара. Той подчерта, че българската търговия на дребно работи по същите правила, по които функционира секторът в останалата част на Европа.






