Обсъжданите приходни мерки, които ще бъдат застъпени в проекта за бюджет за следващата година, се очаква да донесат около 9 млрд. лева повече в хазната, от които около 3,9 млрд. лева биха могли да дойдат от специална еднократна мярка за доброволно внасяне на задължения към хазната.

Това стана известно от думите на служебния вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова, която говори пред журналисти след откриването на инициативата Седмица на еврото и Десета годишна парична и икономическа научна конференция, която се провежда в УНСС.

По думите на Петкова партиите и социалните партньори, с които се провеждат разговори, са обединени около предложените мерки за проектобюджета за следващата година, тъй като не предвиждат вдигане на основни данъци.

"Министерството на финансите разработи пакет от мерки както приходни, така и разходни мерки. Обсъдили сме мерките с работодателските организации, синдикатите и Националното сдружение на общините в България. В момента се обсъждат и с политически партии, които са парламентарно предствени в 51-ото Народно събрание. Една значителна част от мерките се приемат както от работодателите и синдикатите, така и от политическите партии“, каза Петкова.

"Други мерки са под въпрос дали ще бъдат приемани. Една значителна част от приходните мерки се подкрепят, защото те не са свързани с увеличаването на трите основни данъка – ДДС, корпоративния данък и данъците върху доходите на физическите лица", посочи финансовият министър.

Тя посочи, че мерките, които се очаква да донесат повече приходи в бюджета, включват увеличаване на акциза върху цигарите, амнистия за неплатени задължения към хазната, увеличаване на събираемостта, евентуално налагане на данък върху свръхпечалбата на банките, възстановяване на единната ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) и мярка, насочена към доброволно плащане на недекларирани задължения, данък върху подземните богатства.

От т. нар. амнистия се очакват по бюджета да постъпят данъци и задължителни осигурително вноски от около 3,9 млрд. лева, а от еднократната възножност за деклариране на необявени досега доходи ефектът би бил между 500 млн. и 800 млн. лева.

"Става дума по-скоро за доброволно внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски. Лицата, които до 31 декември 2024 година са декларирали, но не са внесли своите задължения, ако погасят главницата, ще бъде опростена лихвата. Най-голямото натрупване по декларирани данъци и осигуровки е през последните 3-4 години – след ковид“, каза Петкова, добавяйки, че мярката е еднократна и се отнася за всички, които имат задължения към бюджета - физически, юридически лица, държавни и общински предприятия.

"Идеята е да се подпомогне бизнесът, защото знаете, че фирми или дружества, които имат задължения към бюджета, не могат да участват в оперативните програми, в обществени поръчки. От тази мярка очакваме около 3,9 млрд. лева данъци и осигуровки да бъдат внесени", каза Петкова.

Относно мярката за плащане на недекларирани доходи, министърът обясни, че подобни мерки за физически лица са били прилагани в други европейски държави като Италия, Испания, Белгия.

"На физически лица, които не са декларирали доходите си, се предоставя еднократна възможност да бъдат декларирани, като съответно ставката ще бъде по-висока - не 10 процента, а примерно между 15 и 20 процента", каза Петкова, добавяйки, че няма да се налагат лихви или глоби.

"Идеята е еднократно да бъдат декларирани доходите, защото могат да са и в резултат на сгрешени декларации и други. Тези доходи не трябва да бъдат свързани с престъпна дейност – корупция, пране на пари, финансиране на тероризъм. Очакваме някъде между 500 и 800 млн. лева ефект от тази мярка", каза Петкова.

Пенсиите за следващата година ще продължат да се изплащат с ковид добавка, като увеличението им ще стане по силата на швейцарското правило, съобщи още тя.

"Ковид добавките към пенсиите остават. Новите пенсии ще са по швейцарското правило, както е заложено - увеличението ще е от около 9,6-9,7 процента", каза Петкова, добавяйки че не се предвижда и увеличение на осигурителните вноски.

По отношение на увеличението на акциза върху цигарите и алкохола, финансовият министър обясни, че се предвижда следващите две години в акцизния календар да бъдат изтеглени за 1 януари 2025 година. Мярката е в контекста на готвена промяна на директивата за тютюневите изделия от Европейската комисия, която предвижда увеличение на минималния акциз.

По отношение на евентуалното налагане на данък върху свръхпечалбата на търговските банки, Петкова посочи, че тези разговори се водят с политическите партии, като засега не са водени разговори със самите банки.

Ако се стигне до подобна мярка, тя вероятно ще бъде на база европейски регламент, който дава дефиниция за свръхпечалба, която е на база средни величини за предходни няколко години. Към тях се добавя норма и горницата на печалбата за следващата година се облага с данък, който според регламента на ЕС възлиза на около 33 на сто.

По думите на финансовия министър останалите мерки относно бюджета за следващата година са в разходната част, като разговорите относно планирано увеличение на заплати в някои сектори се водят.

Според Петкова, когато става дума за приходни мерки, те трябва да са съобразени с нивата на инфлацията, тъй като страната цели да изпълни критерия за ценовата стабилност, необходим за влизане в еврозоната.

Тя изрази увереност, че бюджетът за тази година ще бъде гласуван от парламентарно предствените партии, като все пак не изключи възможността да се стигне до удължаване на действията на настоящия бюджет през следващата 2025 година.