Новото разследване на The New York Times променя мащаба на разговора за корупцията в украинската отбрана. Изданието получава достъп до повече от 700 страници одити, изготвени от украинската Държавна одитна служба и вътрешно одитно звено на Министерството на отбраната. Документите обхващат 2024 и 2025 г. и досега не са били подлагани на публичен контрол.

Според одитите само през 2024 г. Украйна е загубила около 1,2 млрд. долара вследствие на измами, разхищение и лошо управление при военните доставки. Документите описват повтарящ се модел: държавата плаща повече от необходимото, работи с посредници, възлага договори на компании с предишни нарушения и в редица случаи не налага видими последствия след неизпълнение на договорите.

Проблемът не е само в един договор

Най-сериозният извод от документите не е свързан с един конкретен производител. Одитите показват системен проблем при избора и контрола на доставчиците.

Седем от десетте най-големи военни изпълнители на Украйна са получили нови поръчки, въпреки че срещу тях е имало наказателни разследвания за измами, предишни неизпълнения или арести на ръководители по обвинения в корупция.

Одиторите са идентифицирали 18 компании, които са получили нови договори, въпреки че преди това са били в неизпълнение. Шест от тях не са изпълнили нито един от предишните си договори.

В един от случаите компания не е доставила нито един от обещаните 600 специализирани дрона. Въпреки това тя е получила нов договор за още 1950 дрона, от които само 50 са били доставени навреме.

Така проблемът вече не изглежда като поредица от изолирани нарушения. Данните сочат към модел, при който провалът на един договор не е задължително пречка за следващия.

Дефектните мини от Павлоград

Един от най-показателните примери е държавният Павлоградски химически завод.

Заводът доставя на украинската армия десетки хиляди дефектни минохвъргачни боеприпаси. По данни, цитирани от NYT, съдът е установил, че са били доставени около 233 000 неизползваеми мини, включително боеприпаси с проблеми във взривателите или барута.

Директорът Леонид Шиман е бил разследван по няколко случая, свързани с предполагаеми финансови злоупотреби. Въпреки това държавата е възложила на завода договор за около 280 млн. долара, докато директорът е бил на свобода под гаранция по обвинения за корупция.

Още по-проблемно е това, което се случва след появата на дефектните боеприпаси.

Одиторите посочват, че Агенцията за отбранителни поръчки не е предприела достатъчни действия и впоследствие заводът е получил нови поръчки. Сред тях е договор за почти всички 122-милиметрови артилерийски снаряди за украинската армия през 2025 г.

Директорът на завода по-късно е осъден на пет години затвор по отделно дело за схема, свързана с продажба на експлозиви на завишени цени. Той обжалва и отрича вина по случая с дефектните мини.

130 млн. долара заради избран посредник

Другият пример е още по-прост: една и съща продукция, един и същ производител, но различни цени.

През 2024 г. украинската Агенция за отбранителни поръчки получава три предложения за ракетна артилерия. Цените са приблизително 4200, 4600 и 5100 долара за ракета.

Най-ниската оферта идва директно от турския производител Arca Defense.

Въпреки това договорът е възложен на дъщерна компания на чешката Czechoslovak Group, която действа като посредник и предлага най-високата цена.

Одиторите не са открили обосновка за решението. Анализът на NYT изчислява, че изборът на посредник е увеличил сметката на Украйна с около 130 млн. долара. Важно е да се подчертае, че одитът не обвинява Czechoslovak Group в нарушение; въпросът е защо украинската страна е избрала по-скъпия вариант.

Още 126 млн. долара и спор за 100 млн.

Одитите посочват и около 126 млн. долара загуби, свързани с отказ от по-ниски оферти и последващо надплащане.

В други случаи договори са били подписвани без достатъчно правно основание. По един от тях различни компании продължават да спорят какво се е случило с поне 100 млн. долара авансови плащания, след като сделката се е провалила.

Случаят със сръбските ракети

Друг договор показва различен проблем — използването на сложна мрежа от посредници.

Украйна се опитва да закупи съветски тип ракети от сръбски производител. Заради политическата позиция на Сърбия сделката минава през посредници.

Договорът е сключен с украинския държавен оръжеен посредник Spetstechnoexport, който според одиторите вече е имал история с неизпълнени договори. Освен това компанията не е разполагала със сръбски износен лиценз за съответните ракети. Вместо това е представено гаранционно писмо от украинското военно разузнаване.

Одиторите определят предоставеното преимущество като лишено от достатъчно правно основание.

Spetstechnoexport на свой ред работи с американската Regulus Global. Общата стойност на няколко договора между двете компании достига около 1,7 млрд. долара. Самият ръководител на Regulus заявява пред NYT, че компанията е доставяла важни оръжия за Украйна и че е била поставена в центъра на спор между различни украински институции.

Тогавашният министър на отбраната Рустем Умеров се опитва да изключи посредниците от схемата и настоява Regulus да работи директно с държавната агенция. Сделката се разпада.

До началото на 2025 г. Spetstechnoexport вече е най-големият длъжник на оръжейната агенция, с повече неизпълнени договори от всеки друг доставчик. Украинската държава завежда дело срещу компанията за неустойки и лихви, а Spetstechnoexport на свой ред претендира средства от Regulus.

Името на Жумадилов отново е в центъра

Разкритията идват непосредствено след смяната на ръководството на системата за военни доставки.

Арсен Жумадилов, който ръководеше Агенцията за отбранителни поръчки, подаде оставка през август 2026 г. и напусна поста на 31 август. Той заяви, че решението е лично и не е резултат от уволнение или натиск. Жумадилов обясни, че още при назначаването си през 2023 г. е поставил пред себе си тригодишен хоризонт за преобразуване на системата.

Самият факт на оставката не доказва връзка с констатациите на одита. Тя обаче се случва в момент, когато NYT публикува данни за системни проблеми в периода, в който агенцията е отговаряла за ключови военни покупки.

Още през 2025 г. украински антикорупционни журналистически разследвания поставят въпроси около промените в правилата за закупуване и достъпа до информация за изпълнението на договорите.

Умеров, Жумадилов и Миндич: защо връзката е политически токсична
Към този фон се добавя и отделната линия около Тимур Миндич, Рустем Умеров и украинските отбранителни поръчки.

През 2026 г. украински медии публикуваха информация за разговори, които според журналистически материали са част от разследването „Мидас“ на НАБУ. В тях се обсъждат отбранителната компания Fire Point, държавни договори, бронежилетки и потенциална продажба на дял в компанията. Според публикуваните материали журналистите твърдят, че Миндич може да е бил свързан с бенефициентите на Fire Point, докато самият той е отричал такава връзка.

Отделен епизод засяга бронежилетки, доставени от Milikon UA. Според украински публикации образци от продукцията не са преминали два качествени теста, след което Миндич е разговарял с тогавашния министър на отбраната Умеров за приемането на продукцията. По-късно договорът е прекратен.

Още по-чувствителна е информацията, че Жумадилов е потвърдил пред парламентарна комисия, че през 2025 г. е разговарял с Умеров и Миндич за договор, свързан с бронежилетки. Жумадилов е заявил, че Умеров го е предупредил, че разговорът е на високоговорител, но той не е знаел, че Миндич също го слуша.

Тези са политически значими, защото създават публична връзка между бизнес интереси, висши представители на отбранителната система и решения за държавни поръчки.

Именно тази връзка може да направи новите одити много по-вредни за политическия имидж на украинското ръководство.

Това вече не е само украински вътрешен скандал

Тук е същинската промяна.

Корупцията в украинските държавни поръчки отдавна е известен проблем. Но войната промени политическата тежест на всеки подобен случай, защото огромна част от държавните разходи зависят от международна финансова и военна подкрепа.

Европейският съюз вече е обвързал значителна част от бъдещата финансова помощ за Украйна с върховенството на закона и борбата с корупцията. Пакетът за 2026–2027 г. предвижда до 90 млрд. евро, от които ориентировъчно 60 млрд. са предназначени за отбранителни нужди и 30 млрд. за бюджетна подкрепа. Европейските институции изрично посочват антикорупционните реформи като условие в рамката за финансиране.

Самата Ukraine Facility на ЕС за периода 2024–2027 г. е на стойност 50 млрд. евро и включва механизми за одит и контрол, включително независим одитен съвет. Плащанията са обвързани с изпълнението на договорени реформи.

През юли 2026 г. ЕС добави още 8,3 млрд. евро към финансирането за Украйна за 2026 г., като актуализираният план включва допълнителни мерки в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията.

Това означава, че украинската корупция вече не може да бъде разглеждана само като въпрос на вътрешна политика.

Защо моментът е особено неудобен за Киев

Украйна продължава да има огромна нужда от външно финансиране.

В началото на септември 2026 г. украинският парламент дори не успя да приеме закон, свързан с данъчно облагане на международните пратки, който е обвързан с достъпа до международно финансиране. Според Reuters Киев е изправен пред бюджетен дефицит от над 32 млрд. долара, а провалът на гласуването поставя под риск значителни средства от МВФ и ЕС.

Само дни по-рано Европейската комисия одобри нови 6,1 млрд. евро за украински отбранителни поръчки, включително системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, ракети, боеприпаси и радари.

Тоест Западът продължава да финансира Украйна.

Но едновременно с това цената на доверието се повишава.

Колкото повече пари се вливат в украинската военна система, толкова по-голям става натискът върху Киев да доказва не само, че купува оръжие, а че го купува ефективно, законно и проследимо.

Истинският риск за Киев

Най-големият риск за украинското ръководство не е една конкретна статия.

Рискът е натрупването на доказателства.

Дефектните мини. Неизпълнените договори. Посредниците. Надплащането. Новите договори за компании с проблемно минало. Случаите около Умеров, Жумадилов и Миндич. И накрая — одитите, които поставят всичко това в една по-широка институционална картина.

Всеки от тези случаи поотделно може да бъде обяснен като грешка, лошо решение или изолиран скандал.

Когато обаче одитите показват повтарящ се модел, аргументът се променя.

Тогава въпросът вече не е:

„Има ли корупция в украинските отбранителни поръчки?“

А:

„Достатъчно надеждна ли е системата, която управлява милиардите, изпращани на Украйна от нейните съюзници?“

Това е много по-неудобният въпрос.

Защото отговорът му засяга не само Киев, а Вашингтон, Брюксел и всички правителства, които продължават да финансират украинската държава.

И точно затова разследването на New York Times може да се окаже не просто поредният украински корупционен скандал, а важен аргумент в следващия политически дебат за бъдещето на западната помощ.

Автор: Ивайло Иванов