Документи, фирмени регистрации и данни за проекти за съхранение на електроенергия поставят въпроси за бизнес отношенията между бивши високопоставени представители на енергийния сектор и дружества, получили значително финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В центъра на изложените твърдения са бившият депутат от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев, бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов и компании, участващи в изграждането на големи батерийни системи в България.
Натрупаното през годините политическо и административно влияние в енергетиката е създало условия за изграждането на широка мрежа от икономически отношения между бивши държавни ръководители, инвеститори и дружества, работещи в сектора, пише сайтът p26.bg.
Добрев се хвали публично с привличането на Tesla в България. Но участието в инвестиции, използващи технологии на американската компания, не означава непременно пряка корпоративна връзка или участие в собствеността на Tesla.
Делян Добрев заемаше редица позиции, свързани с управлението и законодателното регулиране на българската енергетика. Освен министър на енергетиката, той е бил и председател на парламентарната комисия по енергетика.
Чрез своите политически позиции през годините Делян Добрев, заедно с бившия изпълнителен директор на „Булгаргаз“ и служебен енергиен министър Николай Павлов, извъртат схема, която обаче в някакъв смисъл е прозрачна - всички фирми са регистрирани на един и същ адрес — адресът на офиса пък е свързан с бившия шеф на „Булгаргаз“. Явно в координация те разработват проектите, като обаче извършват огромна злоупотреба с европейски средства.
Определени компании могат да получат предимство при разработването на проекти за батерийни системи чрез достъп до информация за електропреносната инфраструктура и възможностите за присъединяване към нея.
Схемата е включвала няколко последователни етапа.
Първоначално са били идентифицирани подходящи терени и точки за присъединяване към електропреносната мрежа. След това са били подготвяни проекти за големи съоръжения за съхранение на енергия, за които се е кандидатствало за финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.
При част от проектите е било възможно предварително да се разчита на значителни субсидии, което е увеличавало тяхната стойност за потенциални инвеститори.
След административната подготовка проектите са могли да бъдат предлагани за продажба заедно с очакваното или вече одобрено публично финансиране.
Може да се предположи, че е имало връщане на част от средствата под формата на комисиони. Предполагаемите проценти са между 30 и 60 на сто.
Използването на вътрешна информация, както и условията, при които са били подготвяни и прехвърляни проектите, следва да бъдат проверени от разследващите органи.
Три са проектите, на които може да се обърне внимание:
Проектът в Александрово, област Хасково, предвижда изграждането на батерийна система с мощност 150 MW и капацитет 600 MWh. Като дружество, свързано с реализацията му, е посочено „КРИТА ЕНЕРДЖИ 50“ АД, за което се твърди, че има отношения с „ЕКО-ТИТАН ГРУП“ и датски холдинг.
Като представител е посочен Даниел Гаргов, а размерът на субсидията в материала е определен на приблизително 30 милиона евро.
Проектът в Камено, област Бургас, е за съоръжение с мощност 125 MW и капацитет 500 MWh. Според представената информация той се развива чрез „МСЕ КАМЕНО-1“ ЕООД, свързано с „МОСТ СОЛАР ЕНЕРДЖИ“.
Като представител фигурира Ваня Денева, а предвиденото публично финансиране също е посочено в размер на около 30 милиона евро.
Третият проект е в района на село Кортен, община Нова Загора. Той включва батерийна система с мощност 50 MW и капацитет 200 MWh.
Реализира го дружеството „МОСТ СОЛАР ЕНЕРДЖИ 1“ ЕООД с представител Делчо Пехливанов, субсидията е приблизително 30 милиона евро.
Документацията съдържа и технически подробности за поземлените имоти, електрическите съоръжения, напрежение от 110 киловолта и конкретни точки за присъединяване към подстанции.
Става дума за проекти от типа BESS — системи за съхранение на електроенергия в батерии, които могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация с мощности от възобновяеми енергийни източници.
Особено място в сехамата заема ролята на държавните енергийни дружества и институциите, които участват в регулирането и развитието на сектора.
Според публични източници и анализи на сектора в случая става въпрос за схема около Делян Добрев (бивш министър на енергетиката и бивш председател на енергийната комисия в НС от ГЕРБ). Описват се назначения в ЕСО и НЕК, промени по ПВУ за максимизиране на субсидиите за батерии, разработване на проекти „на хартия“ с вътрешна информация за точки на присъединяване, продажба на готови проекти на инвеститори с обещана субсидия (30–60 млн. евро) и връщане на процент (30–60 %) като комисионна. Последното, разбира се, би могло да бъде доказано единствено в съда, като именно затова обръщаме толкова специално внимание на Европейската прокуратура, която по наше мнение е длъжна да направи пълна проверка на изложения тук казус, пише p26.bg
Авторите определят този предполагаем модел като project flipping — подготовка и последваща продажба на инвестиционен проект, чиято стойност е увеличена чрез разрешителни, административна готовност или осигурено финансиране.
Втората основна линия на изложението е свързана с дейността на „Пауър Профит“ ЕАД и други дружества, участващи в проекти за съхранение на електроенергия.
Според представените данни Делян Добрев има отношения с компанията, а сред лицата, свързани с управлението и развитието на инвестиционните проекти, са Николай Павлов и Румен Събев Радев, който също е заемал поста министър на енергетиката.
Посочва се, че чрез „Пауър Профит“ и свързани компании се развиват проекти, използващи технологии на Tesla, включително в районите на Твърдица, Стара Загора и Велико Търново.
Специално внимание е отделено на участието на Николай Павлов, който според материала фигурира като представител или действителен собственик в дружества от тази бизнес мрежа.
Сред споменатите компании са „МСЕ КАМЕНО-1“ и „Камено Батери Парк“, за които се посочват връзки с Павлов и Ваня Денева.
Този тип преминаване от висши публични длъжности към частни компании в същата област е известен с английското понятие revolving door, или „въртяща се врата“.
Сред дружествата, върху които се поставя специален акцент, е „КРИТА ЕНЕРДЖИ 50“ АД.
Според изложените данни компанията развива голям проект за батерийно съхранение на електроенергия в Хасковска област.
В публикации от края на 2025 г., на които се позовават авторите, се споменава финансиране от приблизително 58 милиона лева за този проект.
Твърди се също, че няколко проекта, свързвани с Николай Павлов и негови партньори, сред които Пламен Петров, са получили общо над 70 милиона лева публично финансиране.
Според първоначално обявените намерения част от съоръженията е трябвало да бъдат завършени около март 2026 г.
Към ноември същата година тези срокове вече са изтекли, поради което авторите поставят въпроса за действителния етап на реализация на проектите.
В материала се споменават и твърдения на неназовани източници, според които за част от инвестициите вече е имало потенциални купувачи.
Тези обстоятелства се използват като основание за искане да бъде проверено дали финансираните проекти са изпълнени в съответствие с договорените срокове и условия.
Разглежданите инвестиции са поставени в контекста на програмите ReSTORE и ReSTORE 2, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост.
Тези механизми предвиждат значителна безвъзмездна финансова подкрепа за изграждане на системи за съхранение на електроенергия.
Според представените в материала данни по различните процедури са разпределяни средства в размер на стотици милиони, а общият финансов ресурс надхвърля един милиард лева.
Авторите посочват и данни, приписвани на ЕСО, за бързо разрастване на сектора на съхранението на електроенергия в България, с мощности над 6 GW и капацитет от приблизително 19 GWh.
Те не оспорват необходимостта от инвестиции в батерийни системи, но настояват за повече прозрачност при разпределението на европейското финансиране.
Основните въпроси са свързани с критериите за подбор на бенефициентите, начина на определяне на размера на субсидиите и евентуалното наличие на предварителни договорености между публични длъжностни лица и частни инвеститори.
Според авторите концентрацията на големи инвестиционни проекти в дружества с общи представители и бизнес отношения заслужава специално внимание от контролните органи.
Като конкретен пример за документирани управленски отношения между Делян Добрев, Николай Павлов и Румен Радев в материала са посочени две дружества, регистрирани през август 2026 г.
Първото е „Дейта Пауър“ АД, с ЕИК 208910948, за което е посочена дата на регистрация 8 август 2026 г.
Според изложените фирмени данни дружеството е регистрирано на адрес София, булевард „България“ №118, в сградата на „Абакус Бизнес Център“.
При учредяването му като акционери са посочени „Пауър Профит“ ЕАД с 66% от капитала и „Адрона“ ЕООД с останалите 34%.
В управителния орган фигурират Делян Добрев, Николай Ангелов Павлов и Румен Събев Радев.
В публичния фирмен профил Делян Добрев е посочен и като представител на дружеството.
Сходна структура съществува и при „Ей Пауър“ АД, регистрирано на същата дата.
За това дружество също са посочени „Пауър Профит“ ЕАД и „Адрона“ ЕООД като акционери със съотношение 66% към 34%, както и същите трима участници в управлението.
Членството в съвета на директорите означава участие в управлението, но само по себе си не доказва лично притежание на акции.
Акционерът е лицето или дружеството, което притежава определена част от капитала.
Понятието „действителен собственик“ се отнася до физическото лице, което в крайна сметка притежава или контролира дадено дружество съгласно приложимите законови правила.
Следователно според изложената информация може да се говори за посочени управленски и корпоративни отношения, но конкретният характер на собствеността и контрола трябва да се разглежда отделно.
В първоначалния материал се отделя внимание и на обстоятелството, че няколко от разглежданите компании са регистрирани на един и същ адрес.
Според авторите този адрес е свързан с дейността на Николай Павлов след напускането му на ръководния пост в „Булгаргаз“.
Като допълнителни признаци за взаимосвързаност са посочени повтарящи се имена на представители, управители и участници в различни дружества.
Сред тях фигурират Даниел Гаргов, Ваня Денева, Делчо Пехливанов и Николай Павлов.
Съвпадението на адреси, управленски отношения и участие в сходни инвестиционни проекти може да бъде основание за проверка на действителните икономически връзки между компаниите.
Авторите настояват изложените обстоятелства да бъдат разгледани от Европейската прокуратура, българската прокуратура и компетентните одитни институции.
Според тях проверката трябва да обхване начина, по който са били подготвени инвестиционните проекти, процедурите за отпускане на субсидии и условията за присъединяване към електропреносната мрежа.
Те поставят и въпроса дали е имало привилегировано третиране на определени дружества, дали са използвани сведения, недостъпни за останалите участници на пазара, и дали при евентуални сделки с готови проекти са извършвани нерегламентирани плащания.
Случаят е показателен за рисковете при разпределянето на значителни европейски средства в силно регулиран сектор.
Развитието на енергийното съхранение е необходимо за българската електроенергийна система, но трябва да бъде съпроводено от прозрачност, равнопоставеност на инвеститорите и ефективен контрол върху публичните ресурси.






