„Светец, мисля, че е трудно, защото и ще има някои пречки – трябва да се проучат точно нещата“, каза патриарх Даниил.
Той подчерта, че в живота на цар Самуил се открояват патриотизъм, борбеност, държавност и силен дух, но тези качества сами по себе си не са достатъчни, за да бъде направена оценка за светостта му.
Като пример за необходимостта от по-задълбочен анализ патриарх Даниил посочи нападението над Адрианопол в деня на празника на Света Богородица.
„Има някои неща, които имат патриотизъм, има борбеност, има държавност, има силен дух, но светостта е свързана с много по-дълбока духовна характеристика“, заяви той.
По думите му, за да има основание да се говори за святост, трябва да бъде преценено дали в живота на владетеля е съществувала такава чистота на сърцето, при която водеща остава любовта към Бога.
В същото време в по-ранно слово патриарх Даниил е определял цар Самуил като владетел, който е бил добър и верен син на Църквата и е полагал грижи за нея в труден за Българското царство период.
В изказването си патриарх Даниил акцентира и върху отношението на Самуил към царската власт. По думите му, когато Борис II и Роман се намирали в Константинопол, държавата била отслабена, но Самуил не се възползвал от ситуацията, за да се провъзгласи за цар.
„Той вижда, че е останал фактически този, който брани държавата, но не се е възползвал да се провъзгласи за цар, да узурпира престола“, каза патриархът.
Според него Самуил дълги години служил като военачалник на цар Роман, а след смъртта му народът го провъзгласил за владетел. Патриарх Даниил определи това като знак за смирение пред Бога, уважение към царската власт и вярност към царя.
Патриарх Даниил определи завръщането на останките на цар Самуил като исторически момент и възможност за съвременните българи да си припомнят значението на борбения дух, мъжеството, смелостта и саможертвата.
Тленните останки на владетеля бяха посрещнати с държавна церемония в София, след което бяха положени в специално изработен мраморен саркофаг в базиликата „Света София“.






