“Плезльото се е гръмнал.“ Радвате се. На смърт. На човешка смърт.
Един полицай, превърнат в мишена заради един кадър. Един човек, върху когото се изля омразата на хиляди. Днес него вече го няма.
Оплезил се бил. „Враг на народа“ бил. А срещу него и колегите му летяха бутилки и бомбички. Вие безгрешните ли бяхте от другата страна?
Не знам какво го е довело до последната му стъпка и няма да си измислям причина. Но знам едно: да празнуваш самоубийството на човек е морално дъно.
Зад униформата е имало човек. Психика. Семейство. Живот.
Доволни ли сте сега?
Не ме потриса, че се е оплезил.
Потриса ме колко лесно хората се превръщат в изроди, когато омразата им бъде аплодирана!
М. Кръстев






