Безлактозното мляко и млечните продукти отдавна са част от ежедневното пазаруване.

Около тях обаче продължават да съществуват редица митове. Някои хора ги приемат като по-здравословна версия на обикновеното мляко, а други смятат, че изключването на лактозата може да помогне при различни заболявания, пише Zdrave.to.

Но кой всъщност има нужда от продукти без лактоза и има ли разлика между лактозната непоносимост и алергията към мляко?

Лактозната непоносимост не е алергия

Двете състояния често се бъркат, но причините за тях са напълно различни.

При алергия към протеините на кравето мляко се задейства реакция на имунната система. Организмът разпознава млечния протеин като заплаха и реагира срещу него. Симптомите могат да се появят само минути след консумация, включително при много малко количество мляко.

При възрастните истинската алергия към протеините на кравето мляко е рядка – среща се приблизително при 0,1–0,3% от хората.

Лактозната непоносимост има съвсем друг механизъм. Тя е свързана с храносмилането, а не с имунната система. Причината е недостатъчно количество от ензима лактаза, който разгражда млечната захар – лактозата.

Гените определят доколко усвояваме млякото

За разграждането на лактозата организмът използва ензима лактаза. Производството му е свързано с гена LCT.

При бебетата активността на този ген обикновено е висока, тъй като млякото е основна част от храненето им. С напредването на възрастта активността му може да намалее, но степента на промяната зависи от генетичните особености на човека.

Съществуват генетични варианти, които позволяват производството на лактаза да остане високо и в зряла възраст. При хората без тях активността на LCT обикновено намалява, което затруднява разграждането на лактозата.

Това състояние се нарича лактозна малабсорбция. Само по себе си то не е заболяване и не означава непременно, че човек ще има неприятни симптоми след консумация на млечни продукти.

Според оценки на Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания на САЩ (NIDDK) около 68% от хората по света имат лактозна малабсорбция. Разпространението обаче се различава значително в отделните популации – тя е особено честа сред хората от Източна Азия и Африка и много по-рядка в Северна Европа.

Малабсорбция не означава непоносимост

При лактозна малабсорбция част от млечната захар не се разгражда в тънките черва и достига до дебелото черво.

Това не означава автоматично, че човек ще се почувства зле. За лактозна непоносимост се говори, когато консумацията на лактоза води до симптоми като подуване, газове, коремна болка или диария.

Проучванията показват, че такива клинични прояви се наблюдават само при около 30% от хората с лактозна малабсорбция.

Според преглед, публикуван в списание Gut, повечето хора с малабсорбция могат да приемат поне 12 грама лактоза без значителни оплаквания. Това количество е приблизително равно на съдържащото се в 250 мл прясно мляко.

Защо безлактозното мляко е по-сладко?

Ако някога сте забелязвали, че безлактозното мляко има по-сладък вкус, причината не е в добавената захар.

При производството му лактозата обикновено не се премахва напълно, а се разгражда от ензима лактаза. В резултат на това една молекула лактоза се превръща в две по-прости захари – глюкоза и галактоза.

Те имат по-сладък вкус от лактозата, поради което безлактозното мляко може да се усеща значително по-сладко, въпреки че към него не е добавена захар и не съдържа повече калории.

При този процес се запазват останалите основни хранителни компоненти на млякото, включително въглехидратите, витамините и минералите.

Важно е и друго – протеините на кравето мляко, включително казеинът и суроватъчните протеини, остават в продукта.

Затова безлактозното мляко може да бъде подходящо за хора с проблеми при усвояването на лактозата, но не е подходящо за хора с алергия към протеините на кравето мляко.

Няма причина здравите хора да избягват лактозата

Ако човек усвоява лактозата нормално и няма симптоми, преминаването към безлактозни продукти не носи доказано здравословно предимство.

Самата лактоза не се счита за вредна захар. Напротив, има предварителни данни, според които тя може да оказва благоприятно влияние върху чревната микробиота.

Малко рандомизирано проучване с 33 жени без лактозна непоносимост не установява разлика във функцията на стомашно-чревния тракт или честотата на изхожданията при консумация на безлактозно мляко.

Международните препоръки също не подкрепят изключването на лактозата от храненето при хора, които нямат симптоми на непоносимост.

Европейското дружество по клинично хранене и метаболизъм посочва, че няма научна обосновка лактозата да бъде елиминирана от диетата при автоимунни заболявания, възпалителни ревматични заболявания или аутизъм, въпреки че подобна практика продължава да се среща.

В крайна сметка изборът на безлактозни продукти има най-голям смисъл при хората, които действително изпитват симптоми при консумация на лактоза. За останалите няма доказателства, че безлактозното мляко е по-здравословно от обикновеното.