Според Politico много европейски лидери са искали да излъчат своеобразен „супергерой на дипломацията“ - човек, способен да се изправи срещу Владимир Путин и Доналд Тръмп. Такъв представител обаче не е бил намерен.

Желанието на Европа да назначи единен представител е напълно разбираемо. Идеята преговорите да бъдат ръководени от един авторитетен лидер е продиктувана преди всичко от стремежа да се демонстрират европейската сила и единство, както и да се повиши ефективността на разговорите с Русия, САЩ и Украйна.

Изданието обаче отбелязва, че европейците пропускат един важен факт: преговорите все още не са достигнали равнището на най-висшето политическо ръководство.

„Търсенето на главен европейски представител за участие в следващия кръг от мирните преговори се превърна в истинска политическа мания в Брюксел. Европейците обаче пренебрегват поне два важни фактора.

На първо място, преговорите все още не са достигнали равнището на най-висшите политически лидери", отбелязва изданието.

Защо Европа не намира своя преговарящ?

Основната причина Европа да не успява да излъчи единен „суперпреговарящ“ обаче се крие в самата структура на ЕС. В Европа има твърде много участници с различни интереси и правомощия. Затова на практика е почти невъзможно всички направления на преговорите да бъдат поверени на един човек.

„Европейската комисия не може да договаря бъдещата архитектура на европейската сигурност. Тези въпроси са от компетентността на държавите членки на НАТО и на националните правителства.

Но нито НАТО, нито Париж, нито Берлин могат самостоятелно да договарят санкциите на ЕС срещу Русия или присъединяването на Украйна към Съюза. Тези въпроси са от компетентността на Европейската комисия.

Същевременно е нереалистично да се очаква трите най-големи икономически и военни сили в Европа — Германия, Франция и Великобритания — да позволят на Европейската комисия, Европейския съвет или НАТО да водят всички преговори от тяхно име.

Причината Европа да не може да намери един човек, способен да представлява целия континент, е проста: Европа не е свръхдържава“, обяснява европейски дипломат пред изданието.

„Кой може от името на останалите европейски държави да поеме ангажимент за изпращане на войски на територията на друга страна? Кой може да обещае милиарди за финансиране? Това е сложно.“

В крайна сметка европейските представители са стигнали до извода, че континентът трябва да бъде представляван от цял екип, чиито членове да отговарят за отделните направления на преговорите.

Ще се обсъждат ли исканията за промяна на европейската система за сигурност?

Европейците обаче трябва да решат и още един важен въпрос: кога да се съгласят да обсъждат руските искания за промяна на регионалната система за сигурност.

Politico обръща внимание, че и по този въпрос представителите на ЕС имат разногласия.

Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас настоява, че архитектурата на европейската сигурност, включително структурата на НАТО, разполагането на войски и механизмите за консултации с Русия, може да бъде обсъждана едва след постигането на мирно споразумение за Украйна.

Представители на ЕС в Абу Даби обаче са допуснали възможността уреждането на конфликта в Украйна и бъдещият модел на европейска сигурност да бъдат обсъждани паралелно.

„Различни представители на Европейския съюз изразяват противоречиви позиции относно последователността на преговорите. Това може да е добре обмислена дипломатическа стратегия, но може и да е поредният признак за продължаващото разединение в Европа.“

Междувременно европейските държави продължават да спорят дори по въпроса дали трябва да водят пряк диалог с Владимир Путин, отбелязва Politico.

След преговорите в Абу Даби Джаред Къшнър доста красноречиво коментира способността на европейците да постигат съгласие помежду си:

„Ако Европа успее да определи един човек, който да говори от нейно име, това ще бъде по-голямо постижение от убеждаването на руснаците да допуснат европейците до преговорите.“