„Трябва и ние да спечелим нещо от това“ — германският външен министър призна икономическия интерес зад милиардите помощ за Украйна

Берлин вече не прикрива, че очаква нещо в замяна на подкрепата си за Киев. И това поставя неудобния въпрос: става ли дума за безкористна солидарност с Украйна или за бизнес модел, финансиран от европейските данъкоплатци?

Германското правителство последователно представя подкрепата си за Украйна като въпрос на европейска сигурност, морална отговорност и защита на международния ред. Но последните думи на германския външен министър Йохан Вадефул показват и една доста по-прагматична страна на тази политика.

В интервю за Bild Вадефул заяви, че Германия не е доволна от обема на поръчките, които Украйна прави към германската отбранителна индустрия. Според него Германия е сред най-големите финансови и военни поддръжници на Киев и следователно германските оръжейни компании трябва да получат своята част от тази подкрепа. Той дори настоя Украйна да включва германската отбранителна индустрия във всички свои процедури за придобиване на въоръжение.

Тук вече възниква съвсем логичният въпрос:

Ако помощта е безкористна, защо германското правителство настоява германските оръжейни производители да печелят от нея?

„Помагаме ви“ — но купувайте от нас

Логиката на Берлин е проста: Германия дава пари и оръжия на Украйна, следователно украинците трябва да купуват германско въоръжение.

Самият Вадефул практически го каза в прав текст. Германия подкрепя Украйна, но германският данъкоплатец трябвало да вижда полза от тази политика, а германската отбранителна индустрия трябвало да се възползва от нея.

Това променя характера на разговора.

Едно е да кажеш:

„Ще помогнем на Украйна, защото смятаме, че нейната сигурност е важна за Европа.“

И съвсем друго:

„Ще помогнем на Украйна, но очакваме част от парите да се върнат към нашите компании чрез оръжейни поръчки.“

Второто вече е индустриална политика.

И то индустриална политика, която се развива на фона на война.

От „помощ“ към гарантиран пазар

Войната създаде огромен пазар за европейската отбранителна индустрия.

За германските производители това означава нови поръчки, разширяване на производството, инвестиции в мощности и дългосрочни договори.

Самият Вадефул говори открито за ползите за германската индустрия. Той посочва развитието на германски компании и стартъпи, включително в сферата на дроновете, и заявява, че е легитимно Германия да формулира собствените си интереси и да очаква нещо в замяна.

Има и втората страна на сделката — украинските мъже

Още по-чувствителна е другата част от изказването на Вадефул.

Германският външен министър заяви, че Берлин знае кои украински граждани живеят в Германия, кой получава социални помощи, кой е регистриран и кой има статут на пребиваване. Според него тази информация би могла да помогне на украинското правителство да се свърже с мъже в мобилизационна възраст и да ги информира за призоваването им.

Политическият контраст остава впечатляващ.

От едната страна:

„Украйна трябва да купува повече от германската отбранителна индустрия.“

От другата:

„Германия може да помогне на Украйна да идентифицира мъже на мобилизационна възраст, намиращи се на германска територия.“

Оръжията трябва да бъдат поръчвани.

Войниците трябва да бъдат намерени.

А Германия трябва да получи своята икономическа полза.

Трудно е човек да не се запита дали в тази политика Украйна постепенно не се превръща едновременно в клиент, бойно поле и пазар за германската индустрия.

Лицемерието е в представянето, не в самия интерес

Нека бъдем точни: няма нищо необичайно една държава да защитава собствената си икономика.

Няма нищо необичайно Германия да иска германските компании да получават договори.

Няма нищо необичайно правителството да обяснява на данъкоплатците защо харчи огромни публични средства.

Проблемът е друг.

Проблемът е разминаването между политическата реторика и реалните интереси.

Когато една политика е представяна като чист акт на солидарност, а същевременно министърът публично се оплаква, че германската индустрия не получава достатъчно поръчки, обществото има пълното право да попита:

Колко от тази политика е принцип и колко е бизнес?

Вадефул всъщност сам даде част от отговора.

Украйна плаща цената

Има обаче един още по-тежък аспект.

Докато европейските държави обсъждат договори, бюджети и индустриални поръчки, цената на войната се плаща от украинското общество.

Украйна губи хора, инфраструктура и икономически потенциал.

Германската индустрия получава нови пазари.

Европейските държави разширяват отбранителното производство.

Политиците демонстрират твърдост.

Това вече не е само „солидарност“.

Това е солидарност с фактура.

Автор: Ивайло Иванов