Правителството одобри въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите на банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Мярката ще обхване и търговците с храни, чиито нетни приходи от продажби за 2026 г. са не по-малко от 5 млн. евро.

30% от дължимия данък ще могат да бъдат преотстъпвани за конкретни цели, например инвестиции или формиране на резерви.

Решението е взето на заседанието на Министерския съвет в сряда. Министрите са одобрили и останалите промени в данъчните закони.

Ваучерите за храна се увеличават до 200 евро

Работодателите ще могат да предоставят на работниците и служителите си ваучери за храна на стойност до 200 евро месечно. Досега максималната сума за един човек беше 102,26 евро. Ваучерите над този размер ще се облагат със 7%.

По-висок праг за регистрация по ДДС

Промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвиждат поетапно увеличаване на прага за задължителна регистрация:

60 000 евро през 2027 г.;
70 000 евро през 2028 г.;
75 000 евро през 2029 г.
Според мотивите на правителството промяната е съобразена с инфлационните процеси, икономическия растеж и актуалната икономическа обстановка. Въвеждането на тригодишен график трябва да осигури по-голяма предвидимост за бизнеса и възможност за дългосрочно планиране.

Запазва се възможността малките предприятия, чийто оборот не надвишава прага, доброволно да изберат общия режим за ДДС.

Сегашният праг, въведен на 1 април 2025 г., беше намален с цел облекчаване на бизнеса. Според правителството обаче натрупаната инфлация и увеличаването на оборотите на малките и средните предприятия бързо са ограничили положителния ефект от тази мярка.

Европейското законодателство позволява на всяка държава членка сама да определя прага за регистрация по ДДС, като отчита особеностите на националната икономика, административната тежест, разходите за бизнеса и приходите в бюджета.

Според правителството по-високият праг ще позволи на приходната администрация да насочи повече ресурси към предотвратяване на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци, както и към подобряване на обслужването на данъкоплатците и събирането на ДДС от големите предприятия.

Електронно фактуриране от 2028 г.

Сред основните промени е въвеждането на задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за местни доставки от 2028 г.

След обществените консултации първоначално предложеният централизиран модел е заменен с децентрализиран модел на оперативна съвместимост. Целта е изискванията да бъдат съобразени с европейската рамка ViDA („ДДС в цифровата ера“).

Съгласно европейските правила от 1 юли 2030 г. държавите членки трябва да въведат в националното си законодателство задължително електронно фактуриране за трансгранични доставки.

Предвиждат се и правила за задължително издаване на структурирани електронни фактури при местни доставки и авансови плащания между фирми, организации и държавни органи, установени в България.

Въвежда се и задължителна регистрация по ЗДДС преди извършването на първата доставка за данъчно задължени лица, които продават нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ).

Целта е да се ограничат възможностите за данъчни измами при сделки със земя и сгради, извършвани непосредствено преди регистрацията на лицата по общия ред. Мярката обхваща нови сгради, части от тях, прилежащи терени и урегулирани поземлени имоти.

Данъчни облекчения за инвестиции в изкуствен интелект

С промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се въвежда ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.

Компаниите ще могат да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за тези активи, но не повече от 100%.

Прагът за признаване на данъчни дълготрайни материални и нематериални активи се увеличава от 700 лева на 1000 евро.

Удвоява се и срокът, в който предприятията могат да пренасят данъчните си загуби – от 5 на 10 години. Въвежда се обаче ограничение, според което загубите могат да се приспадат до 70% от положителния данъчен финансов резултат.

Актуализира се и режимът за облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, които се използват за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление чрез предприятието.

Предвиждат се и промени в реда и сроковете за деклариране на корпоративния данък при преобразуване на дружества, включително при прехвърляне на имущество върху едноличен търговец.

Уточняват се и задълженията на лицата за деклариране и внасяне на данък при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, доходи на чуждестранни лица, данък върху разходите и алтернативен данък при преобразуване на дружества.

Актуализират се и санкциите в административно-наказателните разпоредби, така че да отразяват настъпилите през последните години социално-икономически промени.

По-малко компании ще изготвят отчети за устойчивостта

С промените в Закона за счетоводството се предвижда значително намаляване на административната тежест за бизнеса.

Задължение за изготвяне на отчети за устойчивостта ще имат само предприятията, които едновременно отговарят на два критерия: нетни приходи от продажби от най-малко 450 млн. евро и средна численост на персонала от 1000 души за отчетния период.

В момента задължението се отнася за предприятия с нетни приходи от продажби над 50 млн. евро и повече от 500 служители. По данни на правителството в България това са около 650 големи предприятия. След увеличаването на праговете броят им се очаква да спадне до приблизително 40.

И през 2026 г. предприятията, които не покриват новите по-високи критерии, няма да подават отчети за устойчивостта.

Промените целят намаляване на административната тежест и привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските изисквания.

Коригира се и дефиницията за „нетни приходи от продажби“ за предприятията от трети държави във връзка с отчитането на устойчивостта. Въвежда се законово определение за „средна численост на персонала за отчетния период“ за счетоводни цели.

Удължава се срокът за приемане на Национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Всички стойности, посочени в закона, се актуализират и изразяват в евро. Променят се и размерите на глобите и имуществените санкции с цел запазване на тяхната превантивна и наказателна функция.