Президентът Илияна Йотова обяви, че ще обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г., с което стана ясно, че няма да използва правото си на вето върху финансовата рамка.

Бюджетът ще бъде публикуван в Държавен вестник с указ на държавния глава, което е последната стъпка преди влизането му в сила.

Йотова мотивира решението си с необходимостта от запазване на финансовата и институционалната стабилност на страната.

Според нея, макар да има сериозни забележки към отделни параметри и текстове, връщането на закона в парламента за ново обсъждане би довело до допълнителна несигурност в момент, когато България се намира в процедура по прекомерен дефицит и преминава към работа с еврото.

„Въпреки забележките към някои параметри на бюджета, президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата“, заяви Йотова.

Президентът съобщи, че в институцията са били получени общо 69 становища от политически партии, синдикални организации и граждански структури.

Само четири от тях са съдържали конкретни мотивирани искания законът да бъде върнат в парламента чрез президентско вето.

„Внимателно се запознахме с всяко едно становище, с проведените в Народното събрание дискусии и спорове, както и с публичните гледни точки“, каза държавният глава.

Йотова подчерта, че опасенията около бюджета са основателни. Сред основните въпроси тя посочи размера на бюджетния дефицит и практиката чрез преходните и заключителните разпоредби на закона да се правят промени в други действащи нормативни актове.

„Разбираеми са опасенията, свързани с размера на бюджетния дефицит, както и с измененията и допълненията на действащи закони чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета“, отбеляза тя.

„Измененията в законите трябва да се случват след самостоятелно разглеждане, обществено обсъждане и задължителна оценка на риска“, уточни Йотова.

Държавният глава обърна внимание и на състоянието на публичните финанси.

„Над 3 милиарда евро не са разплатени. Около 1 милиард няма да влязат в приходната част на бюджета, защото вече са авансово прибрани“, заяви Йотова.

Тя добави, че става дума за натрупани задължения от предходни години към общини, фирми и компании, които са изпълнили своите договорни ангажименти, но все още не са получили дължимите средства.

„Настъпи моментът държавата да плати старите сметки.

Очаквам министерствата и агенциите да допълнят тази картина, защото имам опасения, че не всичко се знае все още“, каза тя.

Сред проблемите, които президентът посочи, е и фактът, че бюджетът за 2026 г. влиза в сила със задна дата – от 1 януари, въпреки че е приет едва в края на юли.

„Законът за 2026 година влиза в сила с обратно действие - от 1 януари. Приема се в края на седмия месец, когато голяма част от приходите и разходите вече са реализирани, което изключително затруднява планирането“, предупреди Йотова.

„Връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 година“, добави тя.

Президентът посочи, че по-голямата част от получените становища са били насочени към това бюджетът да влезе в сила възможно най-бързо, за да могат държавните институции, общините и бизнесът да планират дейността си.

„Многократно повече от негативните становища бяха призивите към президентската институция този частичен бюджет за оставащите пет месеца да влезе в сила час по-скоро, защото нито една система, организация, структура, фирма или компания не може да приеме собствения си бюджет и да направи дори остатъчно планиране“, каза още Йотова.

„Що се отнася до противоконституционни текстове в гласувания бюджет, правният екип на президентската институция, както и много от получените становища на едни от най-големите експерти и конституционалисти в страната, не намират основания за противоконституционност“, заяви държавният глава.

Йотова призова институциите да насочат усилията си към подготовката на бюджета за 2027 г.

„Считам, че усилията на всички институции в страната трябва да бъдат насочени към работата по бюджета за 2027 година. Ние ще работим само пет месеца с бюджета за 2026 година, а подготовката на бюджета за 2027-а ще започне буквално след месец август“, каза тя.

Според президента именно следващата финансова рамка трябва да постави началото на отдавна отлагани реформи и да гарантира по-голяма сигурност за гражданите и бизнеса.

„Отдавна трябваше да бъде извършено синхронизирането на собственото ни национално законодателство. Най-важното е да бъдат гарантирани финансовата и социалната сигурност на българските граждани и да се създадат предпоставки за икономическото развитие на страната“, подчерта Йотова.

Припомняме, че от „Продължаваме промяната“ вече съобщиха, че ако президентът не наложи вето, ще сезират Конституционния съд. 

Подобно намерение беше заявено и от ГЕРБ-СДС. Според партията проблемът е свързан с предвидения бюджетен дефицит над 3%.

Евентуално дело пред Конституционния съд няма да спре автоматично действието на бюджета от 1 август. При евентуално решение ще бъдат засегнати само конкретните атакувани текстове.