Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев заяви, че държавата въвежда строг контрол върху разходите за софтуер и достъпа до чувствителна информация на гражданите.

По думите му тези мерки няма да бъдат отменени, въпреки че могат да създават неудобства за част от компаниите в сектора, пише сайтът Big5.bg.

„Въведохме пълна проследимост на всяко евро, което държавата харчи за софтуер и затягаме правилата за достъп до чувствителните данни на българските граждани.

Тези две решения няма да отменим. Разбираме, че това може да е неудобно за някого. Но ние не работим, за да е удобно. Работим, за да свършим задачите, които са важни за България“, заяви Василев на брифинг в Министерския съвет.

Повод за изявлението му е отворено писмо на част от работодателските и браншовите организации от ИКТ сектора, в което се твърди, че държавата ограничава достъпа на българските технологични компании до обществени поръчки.

Министърът подчерта, че една от основните задачи на ведомството е ускоряването на цифровата трансформация на администрацията и създаването на по-удобни електронни услуги за гражданите и бизнеса.

„Една от основните задачи пред Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ) е да направи ускорена цифрова трансформация на процесите в държавната администрация и да разработи дигиталните услуги за улеснение на граждани и бизнес.

Българският ИТ бизнес е естествен партньор в този процес и без съвместна работа между държава и бизнес няма как да постигнем тази цел до 2030 г. Вярвам, че колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-добри и качествени услуги ще получат българските граждани за милиардите, които плащаме всички ние като данъкоплатци“, каза той.

Според Василев твърденията, че държавата „затваря пазара“ за местните ИТ компании, не отговарят на официалните данни.

Той посочи, че в периода 2020–2025 г. са изразходвани над 1 млрд. и 93 млн. евро за информационни технологии и електронно управление.

От тази сума:

• 777 млн. евро са възложени директно към пазара извън системната интеграция;
• 315 млн. евро са свързани със системна интеграция, като значителна част от средствата отново се връщат в частния сектор;
• компании, членуващи в една от браншовите организации, са получили допълнително 61 млн. евро по тези договори.

Иван Василев заяви, че чрез платформата СИГМА всеки може да провери договорите на фирмите и начина, по който са били възлагани поръчките.

По думите му част от компаниите, които сега говорят за липса на конкуренция, сами са участвали в процедури с единствен кандидат.

„Ако писмото е за принципи, авторите му няма от какво да се притесняват. Публичният интерес се защитава с числа на масата, а не само с отворени писма“, коментира министърът.

Той даде конкретни примери:

„Една от фирмите е получила от държавата 54.7 млн. евро по 171 договора, а 120 са били без конкуренция и тяхната оферта е била единствена. Друга фирма получава 73 млн. евро по 741 договора, 225 без конкуренция. Трета фирма получава 290 млн. евро за 1078 договора, забележете – 792 без конкуренция.“

Василев заяви, че целта на министерството е да увеличи конкуренцията и достъпът до публични средства да не бъде ограничен до малък брой компании.

„Съгласен съм с компаниите, че няма конкуренция. Но те са се облагодетелствали до този момент именно от тази липса на конкуренция. Ще работя да стимулираме конкуренцията и достъпа до обществен ресурс да не е само за няколко фирми, приближени до предишните управляващи“, каза той.

По повод критиките, че държавното дружество предлага прекалено ниски цени, министърът заяви, че това всъщност означава спестени средства за бюджета.

„Ниските цени не са дефект, те са спестени публични средства“, подчерта Василев.

Той посочи, че обединеното възлагане чрез системната интеграция е спестило над 30 млн. евро, включително:

• над 16 млн. евро за лицензи за нуждите на Министерството на финансите;
• близо 6 млн. евро за НЗОК, МВР и НАП;
• над 7 млн. евро при организацията на видеонаблюдението на изборите.

Според него предложеният от критиците модел би довел до добавяне на търговски марж върху тези средства.

Министърът заяви, че една от причините за недоволството е засиленият контрол върху ИТ разходите на администрацията.

По думите му министерството вече извършва предварителен контрол върху разходи за над 170 млн. евро годишно.

„Въвеждаме пълна проследимост на всеки разход от бюджетното планиране до изпълнението, задължителна аргументация на прогнозните стойности, референтни цени чрез системата СИГМА и технически спецификации, които не могат да бъдат променяни след проверката“, заяви Василев.

Той допълни, че тези мерки целят да предотвратят изкуственото увеличаване на стойността на обществените поръчки.

Василев заяви, че държавата трябва да има по-голям контрол върху системите, които съдържат критична информация.

„Чувствителната информация за българските граждани няма как да бъде лесно достъпна от частни компании, разработили и поддържащи ключови системи на държавата“, каза министърът.

Той посочи като пример системи, свързани с човешките ресурси в администрацията, издаването на лични документи в чужбина, информацията за водачи и превозни средства, както и обработката на данни от камери за нарушения по пътищата.

„Може да си направим извода, че частна фирма бързо и лесно може да направи справка кой с кого къде пътува, в кой хотел отсяда. Също така, кой държавен служител къде се назначава и кой държавен служител участва в процедурите за обществени поръчки и каква заплата получава“, заяви Василев.

В заключение министърът подчерта, че целта е дигиталната трансформация да бъде реализирана с реална конкуренция и по-добри услуги за гражданите.

„Бизнесът е естественият партньор, с когото ще я постигнем. Но по начин, който гарантира качествени услуги на пазарни, а не на завишени цени. И с реална конкуренция, а не при търгове само с един участник“, заяви Иван Василев.