Ако ГЕРБ успее да събере необходимия брой подписи за сезиране на Конституционния съд, решение по казуса с Бюджет 2026 може да има около средата на септември.

Това заяви председателят на Конституционния съд Павлина Панова в интервю за „Новините на NOVA“.

ГЕРБ оспорва Бюджет 2026 пред Конституционния съд

Тя коментира както възможното оспорване на държавния бюджет, така и въпроса дали евентуална победа на Илияна Йотова на президентските избори би се считала за първи или втори мандат.

Припомняме, че по-рано днес и от „Продължаваме Промяната“ подчертаха, че ще сезират Конституционния съд, ако не бъде наложено вето върху бюджета.

ПП след среща с Йотова: Ще сезираме Конституционния съд, ако президентът не наложи вето върху бюджета (ВИДЕО)

По думите на Панова при евентуално сезиране на Конституционния съд новият бюджет няма автоматично да бъде блокиран.

Финансовата рамка за 2026 г. ще влезе в сила след публикуването ѝ в „Държавен вестник“ и ще се изпълнява според приетите разпоредби.

Павлина Панова уточни, че ако съдът установи противоконституционност на определени текстове, проблем ще има само за конкретните атакувани разпоредби.

Тогава Народното събрание ще трябва да приеме нови решения по тях, докато останалата част от закона ще продължи да действа.

По думите ѝ досегашната практика показва, че когато става въпрос за държавните финанси, депутатите реагират бързо при необходимост от корекции.

Председателят на Конституционния съд припомни и че не всеки гражданин или политическа сила може директно да оспорва бюджета пред институцията.

„Конституционният съд може да бъде сезиран от 1/5 от народните представители, от президента, от Министерския съвет, от двете върховни съдилища, от главния прокурор, а в случаите, когато става въпрос за засягане на права и свободи на гражданите - и от омбудсмана, и от Висшия адвокатски съвет“, обясни тя.

Павлина Панова подчерта, че Конституционният съд не се намесва в самото разпределение на средствата, направено от парламента. Неговата задача е да прецени дали отделни текстове в закона противоречат на Конституцията.

„Например, ако определена институция или орган в държавата е с прекалено намален бюджет, така че това пречи на неговото нормално функциониране, то тогава Конституционният съд има основание да се произнася като обявява част от Закона за държавния бюджет като противоконституционен“, заяви тя.

Тя коментира и отражението на новите бюджетни правила върху самия Конституционен съд. Сред промените е въвеждането на задължение държавните служители сами да поемат част от осигурителните си вноски.

„Няма да крия, че част от бюджета, който ние бяхме заявили пред Министерството на финансите, беше намален значително.

В частта за персонал особено. Направихме допустими вътрешни размествания в нашия бюджет, така че да осигурим средства, с които да поемем разликата между общественото осигуряване, което трябва да плащат нашите държавни служители - тази година 20, догодина 40%, така че да можем да увеличим техните заплати, за да не падне нетният размер на техните възнаграждения“, каза Панова.

В интервюто председателят на Конституционния съд коментира и политическия казус около кандидатурата на Илияна Йотова за президент.

По думите на Панова настоящата роля на Йотова като държавен глава е свързана с довършването на мандат, започнат от друг президент, а не със собствен пълен мандат.

„Моето персонално мнение е, че в момента г-жа Йотова довършва чужд мандат. Не е нейният мандат. Тя има право на пълен мандат като президент, така че ако бъде избрана за държавен глава, ще започне своя първи мандат като президент на държавата“, посочи Панова.

Това означава, че при евентуална победа на предстоящите избори Йотова би могла след това да се кандидатира и за втори президентски мандат.

Павлина Панова отказа да коментира случая със съдия Десислава Атанасова и информацията за нейни пътувания.

Тя заяви, че Конституционният съд вече е изразил позицията си, публикувайки становището на самата Атанасова.