Борбата срещу растящите цени и социалните неравенства са най-важните въпроси за европейските избиратели преди изборите за Европейски парламент през юни, според ексклузивно проучване на Ipsos за Euronews .
Изпреварвайки теми като изменението на климата и имиграцията, икономическите въпроси представляват четири от първите пет теми, които европейците смятат, че трябва да бъдат с най-висок приоритет за бъдещите лица, вземащи решения.
Първото по рода си проучване, проведено в 18 страни, представляващи 96% от населението на ЕС, установи, че растящите цени остават водещият изборен проблем за европейците. Следван плътно от социални проблеми като запазването на здравните и пенсионните системи.
„Високата инфлация през последните две години влоши положението на всички и дойде на фона на пандемично икономическо свиване и последва десетилетия на бавен икономически растеж в Европа“, каза Фредрик Ериксън, директор в Европейския център за международна политическа икономия.
„Ако продължим да живеем в регион с нисък растеж, няма да имаме ресурсите да осъществим бърза зелена трансформация и да подобрим нашата геополитическа защита, така че гласоподавателите са напълно прави да поставят борбата срещу инфлацията и икономическата стагнация на върха на дневния ред."
В отговор на резултатите от проучването, което е първото по рода си общоевропейско проучване, европейският комисар по заетостта и социалните права Николас Шмит каза, че осигуряването на адекватни заплати, позволяващи достоен живот, е „един ясен начин“ за посрещане на нарастващите разходи в Европа.
„Задвижихме колелата в директивата за минималните заплати. Гледайки напред, всички политици трябва да удвоят усилията си за борба с бедността и социалното изключване. Това означава оценка на разпределителното въздействие на всички политики и защита на най-застрашените“, каза Шмит, който е и водещият кандидат да се изправи срещу Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия през юни от името на Партията на европейските социалисти.
Докато икономическото производство на ЕС се бореше да расте, инфлацията в блока се понижи донякъде от 9,9% на 2,8% през 12-те месеца до февруари 2024 г.
Хората обаче все още не са почувствали някакво облекчение от забавящия се темп на покачване на цените в ежедневието си. Само миналия септември отделно проучване на Ipsos разкри, че почти една трета от европейците се намират в „несигурна“ финансова ситуация.
В новата анкета на Euronews борбата с покачващите се цени е най-големият проблем на избирателите, като 68% от респондентите я определят като приоритет. 25% повече смятат, че е важна, дори и да не е най-важният им приоритет.
Разделени по възраст, повече от 50-64-годишните виждат справянето с растящите цени като цел номер едно, за разлика от всяка друга група (71%). По професия процентът е най-висок сред физическите работници (73%).
Когато се отчете намерението за гласуване, най-високият процент на тези, които дават приоритет на нарастващите цени (79%), се оказа сред онези, които възнамеряват да подкрепят крайнодясната политическа група Идентичност и партия на демокрацията.
„Фактът, че нарастващите разходи за живот са основна грижа за избирателите, е изключително обезпокоителен и би трябвало да бъде сигнал за лидерите на ЕС, че хората не получават подкрепата, от която се нуждаят“, каза Лаура де Бонфилс, генерален секретар на Social Platform, чадърът организация за НПО, работещи по социални въпроси в Европа. Тя добави, че милиони европейци са изправени пред несигурни условия на живот.
Групите на Европейския парламент, интервюирани от Euronews Business, предложиха различни обяснения защо икономическите проблеми са най-важните за европейските избиратели.
„Кризата с цената на живота, предизвикана от незаконното нахлуване на Путин в Украйна и пандемията, засегна всички нас“, каза Клара де Мело Понсе, говорител на либералната и центристка група Renew Europe.
„Европейските действия, водени от европейски либерали и демократи, бяха успешни в намаляването на цената на газа и електричеството. Справянето с високите цени ще бъде разгледано чрез изграждане на по-устойчива и конкурентоспособна икономика“, добави тя.
Групата, обединяваща левите партии в Европейския парламент, оспори наратива, че центристките политики на ЕС са облекчили икономическите борби.
„След пандемията ЕС позволи необуздано повишаване на цените и печалби от доставчици на ключови услуги като храна и енергия. Това доведе до бърза инфлация и ощети както фермерите, така и потребителите“, каза говорител на левицата в Европейския парламент.
Намаляването на социалните неравенства и запазването на системите за социална защита (като здравни и пенсионни) е почти толкова важно за избирателите, колкото и справянето с високите цени, според проучването на Euronews.
Около 64% от всички респонденти го определят като приоритет. В сравнение по държави най-висок процент гласоподаватели, които го смятат за такъв, е в Португалия, Испания и Румъния.
„Несигурността и нестабилността през последните години, съчетани със значителна липса на инвестиции в социални услуги и системи за социална защита, поставиха приблизително 95,3 милиона души в ЕС в риск от бедност и социално изключване – като едно на всеки пет са деца“, каза де Бонфилс от Социална платформа.
Организацията призова лидерите на ЕС „да потвърдят отново своя ангажимент към социалния стълб и неговия план за действие“. Той очертава 20 приоритета , с които блокът трябва да се справи, включително справедливи условия на труд и правото на достойни заплати и здравеопазване.
Европейската федерация на синдикатите на обществените услуги (EPSU) също подчерта важността на плана за действие. Като генералният секретар Ян Вилем Гудриан каза, че приоритетът на партиите трябва да бъде справяне с разходите за живот. Подобряване на качеството на обществените услуги и намаляване на неравенствата.
Левите партии не могат да бъдат по-съгласни, като говорител подчерта необходимостта от инвестиции в качествени обществени услуги. Те обаче изразиха загриженост относно новата реформа на рамката за икономическо управление. Опасявайки се, че тя ще принуди страните да намалят допълнително националните бюджети въпреки съществуващото напрежение върху обществените услуги.
По подобен начин Европейските зелени се застъпват за законодателство, което да класифицира работещите в платформи като служители. Като гарантира, че получават минимални заплати, права за колективно договаряне и правна защита на заетостта. Освен това те настояват за стратегия на ЕС за борба с бедността за изкореняване на бездомността до 2030 г. Намаляване наполовина на детската бедност до 2030 г. и пълното й премахване до 2040 г.
Подкрепата за икономическия растеж е третият най-важен въпрос за гласоподавателите, според проучването на Euronews. Като 62% от анкетираните го определят като приоритет.
Португалия, Румъния и Гърция са страните с най-много хора, които го определят по този начин.
По възраст най-загрижените са тези над 50 години, докато европейските физически работници и хората, които възнамеряват да гласуват за дясноцентристката Група на Европейската народна партия (ЕНП),. която е най-голямата политическа група в Европейския парламент. Имат най-висок процент на хора, които наричат икономическия растеж приоритет.
ЕНП не отговори веднага на искането на Euronews Business за коментар.
Европейската икономика отбеляза леко увеличение на БВП в края на 2023 г. Страните от еврозоната избегнаха на косъм рецесията , като най-големите икономики в блока, Германия и Франция, намаляват цифрите.
Около 57% от европейците го смятат за приоритет, а други 34% го определят като важен, но не и приоритет.
Най-високият процент хора, които го определят като приоритет, идва от Португалия (80%). Следвана плътно от Испания, Гърция и Италия. По възрастови групи начело са тези между 55 и 64 години, а по професии - физически работници.
Експертите и политиците се имат различно мнение по въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС през следващите няколко години, за да постави икономиката под контрол. Докато Европейската комисия и евродепутатите започват новите си мандати.
„Мисля, че задачата за следващите пет години е очевидна. Да превърнем отново в ключов приоритет повишаването на конкурентоспособността и растежа“, каза Ериксън. „Прекалено много политически лидери през последните пет години си взеха почивка от икономическата реалност. И си помислиха, че могат просто да харчат, харчат и харчат, без първо да генерират необходимите икономически ресурси.“
„Сега трябва да се върнем към основния дневен ред на ЕС за намаляване на бариерите пред единния пазар. И премахване на голяма част от регулаторната бюрокрация, която спъва европейската икономика“, добави той.
Въпреки това, политическите групи в целия кръг са разделени относно това как да се подобрят икономическите условия, да се справят с високите цени и социалните неравенства
За Renew Europe ЕС трябва да „увеличи глобалната конкурентоспособност на ЕС и да разгърне потенциала на нашите малки предприятия. Да намали бюрокрацията, да намали енергийните ни зависимости, да създаде повече достъп до други пазари. Да направи търговията по-справедлива и да мобилизира частния инвестиции за иновации“.
„В средносрочен до дългосрочен план високите цени могат да бъдат преодолени с достоен труд и заплати. Комбинирани с данък върху свръхпечалбите и по-прогресивен подход към данъчното облагане като цяло. С акцент върху богатството, а не върху доходите“, говорител на групата каза Euronews Business.
Зелените също възнамеряват да се справят с неравенствата в своята икономическа програма отчасти чрез данъчно облагане. Като твърдят, че техните данъчни предложения „ще намалят данъчната тежест върху работниците и ще подкрепят достъпа до енергия, храна и жилища за най-бедните. Чрез увеличаване на данъците върху замърсителите и свръхбогатите ”. Те също казаха, че „универсалният базов доход трябва да бъде проучен и проучен“.
Що се отнася до социалната платформа, европейската директива за адекватен минимален доход е „ключовата стъпка за справяне със социалните неравенства“. Подчертавайки, че нито една държава-членка на ЕС няма „схема за минимален доход, която да е над прага на бедността“.
Справянето с доходите има потенциала да стимулира потреблението на домакинствата. Сегмент, който осигурява поне половината от БВП на ЕС.
Независимо от избрания курс на действие, бъдещите политици в ЕС имат работа. Според проучването на Euronews само 28% от респондентите смятат, че ЕС има положително въздействие върху икономическия растеж през последните няколко години. В сравнение с 36% изразяват негативни настроения.
От новата комисия, както и от новия брой членове на ЕП, ще зависи да обърнат тази тенденция.