Полина Василева обясни ниската избирателна активност със „заучената безпомощност“ и предупреди за влиянието на груповия натиск и социалните мрежи върху личната преценка.
Ниската избирателна активност отново постави въпроса защо толкова хора се отказват да участват във вземането на решения, които засягат цялото общество. Според психолога Полина Василева причините могат да се търсят в натрупаните разочарования, усещането за безсилие и склонността човек да се отдръпва, когато не вярва, че може да промени нещо.
В изборното студио на NOVA тя отправи предупреждение, че отказът от участие също има последствия.
„Изборът да не направиш избор също е избор, защото последствията от това да не направим избор отново ще понесем всички ние“, заяви Василева.
Заучената безпомощност води до отказ от участие
Психологът свърза слабия интерес към изборите с явлението „заучена безпомощност“. То се проявява, когато след многократни опити и разочарования човек започне да вярва, че действията му няма да доведат до промяна.
В подобна ситуация отказът изглежда като разумно решение. Човек спира да полага усилия, защото смята, че резултатът е предрешен и нищо не зависи от него.
Последствията обаче остават. Когато хората се откажат да участват, решенията се вземат от останалите, а резултатът засяга и тези, които са избрали да стоят настрана.
Кога отлагането се превръща в бягство от решението
Василева направи разграничение между обмисленото изчакване и пълния отказ от действие. При силно напрежение отлагането може да помогне на човек да овладее емоциите си и да прецени ситуацията по-трезво.
Импулсивните решения невинаги са добре обмислени или основани на достатъчно информация. Затова паузата може да бъде полезна, когато дава време за анализ.
Проблемът възниква, когато временното отлагане се превърне в постоянно бездействие и човек престане да търси възможности за влияние.
Как тълпата и социалните мрежи влияят на преценката
Друг фактор е натискът на средата. Според Василева в големи групи хора критичното мислене може да отстъпи място на конформизма и стремежа към одобрение.
„Когато сме част от голяма маса от хора, тогава критичното мислене се заглушава и избуява конформизмът“, посочи психологът.
Тя обърна внимание и на FOMO – страха човек да не пропусне нещо важно. В социалните мрежи той често се засилва от постоянното сравняване с чуждия живот и стремежа към модели, които изглеждат успешни или желани.
Според специалиста подобно поведение може да подкопае самооценката и да отдалечи хората от собствените им потребности и цели.
Как се отразява преминаването към зимно часово време
Василева коментира и смяната на часовника, която съвпадна с изборния ден. Допълнителният час сън може да бъде предимство, но промяната в ежедневния ритъм не се отразява еднакво на всички.
По-уязвими могат да бъдат хората със здравословни проблеми, повишена тревожност или нарушения на съня.
Основният въпрос обаче остава общественото отдръпване от изборния процес. Когато човек загуби вяра, че действията му имат значение, бездействието може да му изглежда като най-лесния изход. Но то не премахва последствията – оставя решенията в ръцете на други.
10.1 С
14.1 С
14.5 С
10.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
