Д-р Пламен Димитров, психолог, психотерапевт и консултант по организационно развитие с 42-годишна практика (www.pld-bg.eu)

- Г-н Димитров, нашенската приказка за избори до дупка вече не е съвсем актуална, предвид честотата на вотовете през последните години. Имате ли прогноза кога ще я стигнем тази дупка? Има ли, всъщност, накъде да пропадаме още като политическа нестабилност?

- Аз съм психолог, психотерапевт и организационен консултант, а не полититолог или социолог. Тоест, гледам на случващото се от позициите на аналитичната социалната психология и системната психодинамика на човешките отношения и обществено-политически поведения.

Можем да очакваме задълбочаване на политическата нестабилност при текущите процеси. От изследванията ми през последните години личи, че обществото ни има потребност от стабилност, предвидимост и определеност, тъй като нивата на тревожност са високи твърде дълго време и хората са в постоянна, ставаща вече хронична компенсаторна дефанзивност и отчужденост. Това е видно от психологическите профили на негласуващите български избиратели – т.нар. „нямо удобно мнозинство“ на България, които изследвам от три десетилетия.

- Какво е професионалното Ви обяснение за търпимостта на българина към този порочен изборен цикъл? Какво крещи мълчаливият, въздържалият се от гласуване, електорат на политиците в България?

- Негласуващите не са една хомогенна и еднолика маса. Има поне 3 големи клъстера негласуващи българи, като всеки от тях включва 3-4 специфични профила. От системно-психодинамична гледна точка много по-сложна е мозайката на „нямото българско мнозинство“, отколкото си го представят политиците, политилозите и тези, които ги обслужват, етикитирайки негласуващите като „апатични“, „аполитични“, „изтощени“ без да ги изследват задълбочено.

Общият рефрен в този хор на мълчаливо негласуващи е „Не се справяте! Поемете отгворност! Променете се или се махайте!“

Ще си позволя да ви представя накратко част от резултатите от моето дълбинно, системно-психодинамично изследване на “нямото мнозинство” на България през последните години. Изследваната от мен извадка на негласувалите наши съграждани (т.нар. “нямо мнозинство”) включва 1982  икономически активни български граждани (без безработни, студенти и пенсионери), които не са гласували и на 9 юни 2024 г. 55% от изследваните са жени. Всички участници в изследването живеят постоянно само на територията на България през 2021,2022, 2023 и 2024 година , 75% – в София и големи областни центрове.

Практически (при официалните данни за изборната активност) негласувалите в тези шест поредни Парламентарни избори са най-голямата електорална група в България, в пъти по-голяма от електората на отделните парламентарно представените политически партии и коалиции, от които се очаква да излъчат управление. Те са огромното “нямо мнозинство” на България, което „крещи“ за смяна на политическия елит.

Основните резултати, събрани след 9 юни 2024 г., представени най-синтезирано, са:

1.  30.7% (25% през 2023, 27% през 2021-2022 г) от хронично негласувалите имат водещ конструктивен, съзидателен жизнен стил (демонстрират доказателства за и ориентация към реални постижения и значими резултати в работата и живота си, личностно развитие, емпатична подкрепа към близките и нуждаещите се, и социално сътрудничество, екипност, ориентация към социална организираност). Тази подгрупа се отличава със значително по-висока личностна автентичност от останалите подгрупи негласували българи, ниско ниво на емоционално прегаряне и високо субективно благополучие (отлично психоемоционално, поведенческо и психосоциално здраве и развитие).

2. 32% (33% през 2023 г, 32% през 2021-2022 г.) от негласувалите мислят и живеят агресивно-самозащитно и свръх-компенсаторно (демонстрират свръхкомпенсаторно тенденции към перфекционизъм, състезателност, властохолизъм (социална доминантност) и автомaтизирана опозиционност и компулсивна свръх-критичност, заместващ усещането за фрустация и незначителност, малоценност). В тази група са налице завишени показатели за емоционално прегаряне( 1 и 2 фаза-хронична раздразнителност, емоционално изтощение и цинизъм). Наблюдават се и разнообразни усложнения в психично-здравния статус и снижена личностна автентичност). С подобен психологически профил са и гласуващите, които са написали в бюлетините си „Не подкрепям никого!“

3. 37.2% (42% през 2023, 41% през 2021-2022 г.) от изследваните хронично негласували имат пасивно-самозащитни жизнени стилове (животът им тече в тревожно-депресивна ориентация, конформно търсене на социално одобрение, традиционализъм, зависимост/субмисивност и избягване чрез себеотчуждение/социална изолация и алиенация). За тях са характерни високи стойности на емоционалното прегаряне (вкл. 3-фаза: деперсонализация и хронична безпомощност), влошен психично-здравен статус и ниска личностна автентичност. Тези хора се болят за оцеляване и се нуждаят от политики и практики, които да им помогнат в решаването на тази екзистенциална задача.

- Каква диагноза бихте поставили на днешната т.нар. политическа класа? И имат ли класа партийците в България?

- Не се наемам да давам професионална диагноза, без да съм провел нужните за целта дълбинни изследвания и диференциални измервания. Но от общите наблюдения, които всички имаме, може да се каже, че т.нар „политическата класа“ е дисфункционална амалгама“ (не мога да кажа общност), отдалечила се много критично от работната си задача да служи на обществените интереси и развитието на страната ни.

- Има ли как, според Вас, да се мотивира обществото да иде до урните на следващите избори,когато и да са те? Ако да- как?Нещо трябва да го разгневи силно или пък напротив?Някой да спечели доверието на хората с блага дума и харизма?

- Направих специално изследване в периода март, април, май 2024 г. на тази тема. Публикувах го безплатно, за да е достъпно на всички кандидати. Питахме участниците „Какво би ви накарало да участвате в изборите "2 в 1" на 9 юни?“

Факторният анализ на отговорите от 932 негласували в парламентарните избори 2021,2022 и 2023-та година, събрани от мен в индивидуални интервюта и фокус групи (лице в лице и онлайн) в периода 6 март - 22 април 2024 г., очерта няколко основни фактора, които биха мобилизирали хронично негласувалите (т.нар."нямо мнозинство").

Накратко, те са:

Истинска, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието и развитието на хората в България: (да проявяват истински интерес към хората като личности; да ценят техния принос; да изразяват положителни очаквания за това какво могат да постигнат индивидите; да дават предложения как да се използва и развива потенциала на българските граждани).

Политическа чувствителност/чувствителност към всички заинтересовани страни и умения да общуват отблизо и открито с тях (кандидатите да се чувствителни към различните дневни редове в обществото и към нуждите на различните вътрешни заинтересовани страни; да включват и анагажират заинтересованите страни в разработването на споделени визия, програми, политики; да са вдъхновяващи в представянето на визия за бъдещето на българите).

Решителност, без самовлюбеност; зряла увереност в себе си на базата доказани опит и видими за обществото резултати: (кандидатите да показват решителност за конкретни действия; готовност да вземат трудни решения; да са издръжливи и да умеят да се справят със стреса на лидерството).

Почтеност, надеждност, честност и откритост на кандидатите: (да си признават, когато грешат; да вдъхват доверие, защото са последователни в това, което казват и правят; да вземат решения по съвест - на ясни морални и етични принципи).

Овластяващи представители на избирателите и цялото общество: (кандидатите да са истински делегати по начини, които ангажират и развиват потенциала на другите граждани; да създават възможности за хората да използват потенциала си; да се доверяват на хората извън партиите си, че могат да предлагат решения/инициативи по важни обществено-политически въпроси; да делегират ефективно, защото знаят, че хората имат потенциал във важни за политическия живот области и сектори).

Да умеят и вдъхновяват гражданите и гражданските организации да работят в широки мрежа, да са добри комуникатори: (да имат и изграждат широка надпартийна мрежа от контакти във външната среда на политическите партии и да я използват, за да популяризиране на работата/постиженията на партиите и подкрепящите ги; да са способни ефективно да общуват (не само чрез медиите) на вижданията си и  да са силно ангажирани с обединяването на заинтересованите страни; да умеят да развиват съвместна визия дори с опонентите си).

Достъпнност и отзивчивост: (кандидатите да са достъпни за гражданите от всички нива и обществени групи и слоеве; да поддържат жива връзка чрез активна и открита комуникация лице в лице; да създават усещане за „присъствие“, а не за отсъствие или дистанцираност).

Яснота на границите и отговорностите: Кандидатите да информират обществото; да включват негови представители във вземането и обсъжданията на решенията: (да изясняват границите на отговорността си за политиките, които подкрепят и водят; да включват подходящи експерти при изготвянето на решения; да информират хората за случващото се в различни сфери на обществено-политическия живот).

Насърчане на критичното и стратегическо мислене и диалога в обществено-политическия живот: (да насърчават хората да поставят под въпрос традиционните подходи към работата си и да мислят за изцяло нови подходи/решения на проблемите; да насърчават стратегическия диалог, а не краткосрочно партизанско мислене "отгоре-надолу").

Интелектуална гъвкавост: кандидатите да имат капацитета да се справят с широк набор от сложни обществени проблеми; да могат да се справят ефективно с неяснотата и несигурността).  

Чувствително и социално отговорно и умело управление на промените: (кандидатите да са чувствителни към въздействието на промените върху различни части на обществото; да поддържат баланс между нуждата от стабилност и нуждата от промяна; да са чувствителни към дневния ред и нуждите на на различни заинтересовани страни).

Поемане на риск, далновидност и предприемчивост: (кандидатите да са  готови да поемат пресметнати рискове за постигане на важни за обществения интерес резултати и за овластяване на гражданите и другите сектори; да владеят и прилагат предприемачески и социално отговорен подход при разработване на политики и практики в държавната и местната администрация)..." *

*Повече за изследването може да прочетете в https://pld-bg.eu/research/non-voting/

- Победителят на тези избори е ГЕРБ, новината - „ Величие“, ДПС се официализира като втора по значимост политическа сила в страната. Това сочат резултатите. Какво четете Вие между редовете на подредбата, която българският гласоподавател отреди за 50-тото Народно събрание?

- Моля ви, та това са просто статистически артефакти при ниската избирателна активност. Колко е морална възприеманата ти легитимност за управление с четвъртинката гласували за теб от четвъртинката от електората, участвала на 9 юни?

- Ако има правителство- сглобка, ако няма правителство - лошо, ако отидем на нови избори- пак лошо, че и скъпо. Много скъпо. Къде е разковничето?

- Технокрация, свободна от партизански щения и задкулисни кукловоди. Няма да е лесно!

- Допускате ли, че липсата на силна, единна левица, е част от голямото предизвикателство на политическия терен у нас?

- При тези данни за социално-икономическото ни състояние би трябвало естествено да се наблюдава масивно олевяване. Но у нас, нито лявото е ляво, нито дясното е дясно. Има един израз, който използваме с англо-говорящите си колеги. Валиден е за България отдавна: „On the Left Nothing is Right, On the Right Nothing Left!”

- Споделете мнението си за голямата изненада на тези избори - „ Величие“? Проспахме ли ги? Резултат от наказателния вот ли са? Да приемаме като част от „ новото нормално“ представителство в Народното събрание да се извоюва чрез кампания в социалните мрежи? Имате ли наблюдения или предположения какъв профил имат избирателите на тази партия?

- Екзотична симптоматика на объркаността в обществото, която ще угасне от само себе си като други по-ранни подобия в историята ни.

- С песен или без, чакат ли ни поредните избори наесен? И, ако все пак бъде сглобен какъв да е кабинет, с какъв кредит на доверие ще се ползва той от обществото?

- Доверие се губи лесно и се възстановява бавно. По всички данни доверието е дефицитно в момента и е време за депресивен реализъм и покаяние. Основните политически актьори се нуждаят от професионална помощ за преизграждането, укрепването и трансформацията си като организации - надеждни представители и доверени застъпници на обществените интереси на големи групи българи. Не става с PR, а с вслушване в обществото И то с нови кадри, елити и водещи фигури, отличаващи се с висока консултативна готовност и необременени от досегашните провали, травми и истории на разстройствата на отиващите в историята.

Интервю на Симеон Младенов