От 1 януари 2026 г. банките у нас преминават към правилата на Евросистемата
От датата на въвеждане на еврото като официална парична единица в България, търговските банки и клоновете на чуждестранни банки у нас ще започнат да прилагат изискванията за минимални резерви на Евросистемата, съгласно европейските регламенти.
Това съобщи Българската народна банка (БНБ), уточнявайки, че се подготвя отмяна на действащата в момента Наредба № 21.
Според решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за финансовите институции в България ще има преходен период – от 1 януари до 10 февруари 2026 г. В този период ще се прилагат специфични правила за поддържане на минимални резерви.
В тази връзка, новата наредба определя базисния и поддържащия период на минималните резерви за декември 2025 г.: базисният период ще бъде от 1 до 28 декември, а периодът на поддържане – от 4 до 31 декември.
Минималните резерви падат от 12% на 1%
След присъединяването на България към еврозоната, ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките ще бъде намалена от 12% на 1%, като едновременно с това ще се стесни и базата, върху която се изчисляват резервите. Така ще се освободи финансов ресурс, който банките ще могат да насочат към финансиране на бизнеса и домакинствата.
В момента резервната база включва привлечените средства от клиенти, като 50% от касовите наличности – включително тези в банкоматите – също се считат за задължителни минимални резерви. За средствата от държавния и местните бюджети банките в момента не поддържат резерви.
Освободеният ресурс ще се прехвърли към „депозитното улеснение“
Средствата, освободени след намалението на ЗМР, ще останат в баланса на БНБ, но ще бъдат прехвърлени в т.нар. „депозитното улеснение“ – инструмент, чрез който търговските банки в еврозоната държат излишната си ликвидност в националните централни банки.
След влизането на България в еврозоната БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение върху тези средства. В момента, при действащия валутен борд, лихвата върху свръхрезервите е 0%, но след присъединяването поддържаните средства ще се считат за безрисков актив с положителна доходност.
Очаква се банките да прехвърлят по-голямата част от освободения ресурс именно в това улеснение, което ще запази общото ниво на банковите резерви в БНБ почти без промяна. Според централната банка това означава, че няма да има съществени макроикономически ефекти върху растежа на кредитите или ценовата динамика в страната.
Опитът на Хърватия: стабилност след въвеждането на еврото
БНБ посочва, че опитът на Хърватия показва сходно развитие – след присъединяването ѝ към еврозоната през 2023 г. по-голямата част от депозитите на търговските банки в централната банка са били прехвърлени от разплащателни сметки към депозитното улеснение.
Данните за Хърватия сочат, че в годината след въвеждането на еврото не се наблюдават значими промени в темповете на растеж на жилищните и потребителските кредити.
При корпоративното кредитиране има ускоряване преди присъединяването и забавяне след това, но според БНБ тези тенденции не са пряко свързани с влизането в еврозоната.
Още новини четете в категория
Бизнес
25.2 С
29.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: БГНЕС 
