Учредителното заседание на новия сръбски парламент ще се проведе на 17 ноември от 10:00 часа. Датата беше обявена от председателя на досегашното Народно събрание Ана Бърнабич, след като Републиканската избирателна комисия официално потвърди резултатите от предсрочните парламентарни избори на 25 октомври. Вотът донесе победа на подкрепяната от студентското протестно движение листа, която спечели абсолютно мнозинство от 140 места в 250-членния парламент.
На пресконференция в Белград Бърнабич съобщи, че всички законови условия за свикването на новия парламент вече са изпълнени.
На 5 ноември Републиканската избирателна комисия е приела окончателния доклад за изборните резултати, а на следващия ден е утвърдила разпределението на депутатските мандати и е изпратила необходимите документи до Народното събрание.
Предстоящото заседание ще постави началото на 15-ия парламентарен състав на Сърбия.
Според окончателните изборни резултати коалицията „Студентска листа – Студентите побеждават“ получава 140 от общо 250 депутатски места.
Листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“, свързана със Сръбската прогресивна партия, остава със 103 мандата.
Останалите седем места са разпределени между формации, представляващи национални малцинства.
Съюзът на унгарците във Войводина и Албанската коалиция получават по двама депутати, а още три политически формации си осигуряват по един представител.
Така студентското движение разполага с мнозинство, което му позволява да пристъпи към формиране на правителство без необходимост от коалиция с досегашните управляващи.
Победата му слага край на продължилото 14 години парламентарно надмощие на Сръбската прогресивна партия и нейните съюзници.
Ана Бърнабич уточни, че учредителното заседание ще премине при предварително определен дневен ред от шест точки.
Първата задача ще бъде потвърждаването на мандатите на новоизбраните народни представители.
След това депутатите трябва да изберат председател и заместник-председатели на Народното събрание, да назначат генерален секретар и да определят състава на парламентарните комисии и постоянните делегации в международните институции.
До избора на нов председател заседанието ще бъде ръководено от най-възрастния депутат — професор Стоян Раденович.
Конституирането на парламента ще открие и процедурата за съставяне на новото сръбско правителство.
Изборната победа на студентската листа е резултат от продължителна обществена мобилизация, започнала след трагедията на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 година.
Тогава при срутване на бетонна козирка загинаха 16 души. Трагедията предизвика масови протести и искания за разследване на евентуални корупционни практики и нарушения при строителните дейности.
Първоначално организирани от студенти, демонстрациите постепенно прераснаха в общонационално движение с искания за институционална отговорност, прозрачност и върховенство на закона.
След близо две години протести движението се яви на предсрочните парламентарни избори с листа, включваща преподаватели, специалисти и представители на различни професионални общности.
Основните му предизборни обещания са свързани с борбата срещу корупцията, независимостта на институциите и възстановяването на доверието в правосъдната система.
Въпреки убедителната победа на студентската листа досегашното правителство продължава да изпълнява функциите си до приключване на процедурата по предаване на властта.
След конституирането на парламента предстоят изборът на неговото ръководство и действията по формиране на нов кабинет.
Според сръбското законодателство правителството трябва да бъде избрано в рамките на 90 дни от конституирането на Народното събрание.
Промяната настъпва и в момент на политическа несигурност около президентската институция.
Александър Вучич подаде оставка като държавен глава на 27 септември, след като се опита да премине към поста министър-председател. Този план не получи необходимата подкрепа на парламентарните избори.
Предстои провеждането и на предсрочни президентски избори до края на годината.
Смяната на парламентарното мнозинство поставя въпроси за бъдещата вътрешна и външна политика на Белград.
Новите управляващи ще трябва да се справят с очакванията за институционални реформи, разследване на корупцията и промени в управлението на държавата.
Сред основните предизвикателства остава и европейската интеграция на Сърбия, чиито преговори за присъединяване към Европейския съюз са затруднени от години.
Белград поддържа и традиционно близки отношения с Русия и Китай, което превръща бъдещата външнополитическа ориентация на страната във важен въпрос за новото управление.
Заседанието на 17 ноември ще бъде първата институционална стъпка към предаването на властта след изборите, променили политическия баланс в Сърбия.
Предстои да стане ясно кой ще оглави парламента, какъв кабинет ще предложи студентското мнозинство и колко бързо ще започне изпълнението на обещаните реформи.






