Отговаря ли на правото на ЕС приетото в българския Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Че когато в заявлението или в документи към него има лични данни. Които не се изискват по закон, се счита, че предоставилите ги са дали съгласието си за тяхното обработване? Лични данни ли са подписите под дружествените договори?

Това са само част от серията ключови въпроси, свързани със защитата на личните данни в Търговския регистър. Които е отправил Върховният административен съд (ВАС) до Съда на Европейския съюз (СЕС),пише LEX NEWS . Те са плод на множеството дела пред административните съдилища. В които се търси обезщетение за публикувани в Търговския регистър лични данни.

Казус с един дружествен договор и едно писмо

Конкретното дело, по което е отправено преюдициалното запитване (пълния му текст виж тук), е на адв. Теодора Димитрова – съдружничка в ООД, вписано в Търговския регистър през януари 2021 г. При заявяването на регистрацията в Агенцията по вписванията е представен подписан от съдружниците дружествен договор. Който съдържа трите ѝ имена, ЕГН, номер на лична карта, датата и място на издаване и постоянен адрес.

Договорът е вписан и обявен във вида, в който е представен.

Както е известно, ЗТРРЮЛНЦ (в чл.13, ал.6 и ал.9) предвижда, че заявителите представят за вписване оригинал или заверен препис от дружествените актове. Освен това обаче представят и заверен препис, в който “личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени”. А когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни. Които не се изискват по закон, се приема, че предоставилите ги са дали съгласието си за тяхното обработване от АВ. И за предоставяне на публичен достъп до тях.

Половин година след като в ТР е вписан дружественият договор с всички лични данни на съдружниците. На 8 юли 2021 г., Димитрова е поискала от агенцията нейните да бъдат заличени и ако е прието. Че са обработвани с нейно съгласие, да се счита, че го е оттеглила (същото прави и съдружникът ѝ адв. Тони Цонев).

АВ не се произнася по това искане и Димитрова оспорва мълчаливия ѝ отказ. Съдът го отменя и на 12 януари 2022 г. преписката се връща в агенцията за ново произнасяне.

На 26 януари 2022 г. АВ изпраща писмо, че за да уважи искането на двамата съдружници. Те трябва да представят заверен препис от дружествения договор. В който личните им данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

След няколко дни Димитрова подава жалба директно до Административен съд - Добрич. В която оспорва писмото от АВ и предявява иск срещу агенцията за 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на същото това писмо.

Междувременно, още преди да получи жалбата, АВ заличава служебно всички лични данни от дружествения договор. С изключение на трите имена на Димитрова и подписа ѝ.

АдмС-Добрич прогласява нищожността на писмото на АВ и осъжда агенцията да плати 500 лв. обезщетение на адвокатката. Обезщетението е за “неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и преживявания, вследствие на това писмо. С което е извършено нарушение на правото на изтриване съгласно чл.17, §1 от ОРЗД и незаконосъобразно обработване на личните данни на Димитрова, съдържащи се в публикувания дружествен договор”.

Съдът в Добрич приема, че писмото на АВ противоречи на предишното му решение. И с издаването му продължава неправомерното обработване на лични данни. Той отчита, че само дни след като е изпратено, агенцията сама е заличила всички лични данни на Димитрова. И е останал само подписът ѝ. Но приема за доказано, че в този период тя е изпитвала страх и безпокойство от евентуални злоупотреби. Безсилие и разочарование от невъзможността да защити личните си данни, които са в пряка причинна връзка с писмото на АВ. Която не е заличила незабавно данните на съдружничката.

Агенцията по вписванията обжалва пред ВАС и изтъква, че писмото не е индивидуален административен акт. А има уведомителен характер за реда, по който се осъществява исканото заличаване на лични данни. АВ напомня, че представянето на дружествен договор със заличени данни би позволило да се обработват личните данни на физическите лица. В съответствие с възможностите за ограничаване на достъпа до част от тях.

Агенцията сочи, че още през януари 2021 г., при първоначалната регистрация на фирмата, на заявителите е изпратено указание да предоставят препис от дружествения договор. Със заличени лични, но това не е сторено. Затова е обявен този с техните лични данни. Още повече, че непредставянето на дружествен договор със заличени лични данни. Не е основание да се откаже изцяло вписването на търговското дружество. Агенцията обосновава подхода си със становище на Комисията за защита на личните данни.

АВ твърди, че не е доказано, че съдружничката е изпитвала “чувство на безсилие и разочарование” от липсата на възможност за защита на личните ѝ данни. “… а ако действително Т. Димитрова е изпитвала безпокойство, че личните ѝ данни са публично достъпни, е разполагала с възможност да представи на АВ за обявяване препис от дружествения договор със заличени лични данни, за да предотврати продължаването на това вместо да предприеме по-дългия път на съдебна защита”, изтъкват от ведомството.

Пред ВАС съдружничката оспорва всички доводи на АВ и заявява, че агенцията е администратор на лични данни и не е допустимо да възлага на други собствените си задължения за заличаване на личните данни на физическите лица. В преюдициалното запитване, което е именно по искане на Димитрова, върховните съдии излагат аргументите ѝ така: “Позовава се на съдебна практика, според която становището на специализирания национален надзорен орган по защита на личните данни противоречи на Регламент (ЕС)216/679 и подробно аргументира твърдението си, че дейността на АВ по обработване на лични данни противоречи на общностното право, за което са изпратени сигнали № СНАР(2022)0864/18.02.2022 г. до Европейската комисия и № 014-00-118/18.05.2022 г. до министъра на правосъдието”.

Практиката до момента

Съставът на ВАС с председател и докладчик по делото Донка Чакърова и членове Еманоил Митев и Емил Димитров прави анализ на досегашната практика на съда по сходни казуси и сочи, че има три групи актове на ВАС по подобни дела.

В първата се приема, че съдът е сезиран с жалба против писмо с абстрактно съдържание с уведомителен характер, за което се твърди, че представлява индивидуален административен акт на изпълнителния директор на АВ, но писмото няма белезите на такъв акт, подлежащ на оспорване по този ред, поради което съдебните производства, инициирани с подобни жалби са недопустими.

„Втората група обхваща произнасяния на съдебните инстанции по жалби, в които вече се атакува отказ на АВ да заличи лични данни, поради което жалбите са приети за разглеждане, но поради това, че споровете са разглеждани с участието на изпълнителния директор на АВ е отменено неговото писмо с указания относно процедурата за заличаване на обявени данни в регистъра и е изпратено заявлението на физическите лица с искане за заличаване на личните им данни за ново разглеждане. В част от тази група актове са направени правни изводи, че обработването на личните данни на физическите лица е неправомерно, защото чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНС въвежда презумпция за тяхното съгласие в противоречие с ОРЗЛД“, пише ВАС.

В третата група актове се разграничава процесуалната легитимация на АВ и на нейния директор, обезсилват се решенията на първата инстанция и делата се връщат с указания за приложението на закона.

При така създадената практика и необходимостта от тълкуване на правото на ЕС, върховните съдии се обръщат към съда в Люксембург с осем въпроса (точната им формулировка виж в карето), които могат да обърнат не само практиката на Агенцията по вписванията, но и да доведат до „прекрояване“ на законодателството.