КНСБ предупреди за удар върху доходите и настоя за цялостна реформа на статута на държавната администрация
Идеята държавните служители сами да поемат осигурителните си вноски поставя под въпрос самия смисъл на Закона за държавния служител, ако от него не произтичат реални предимства.
Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция, коментирайки публичния дебат и намеренията на част от изпълнителната власт и опозицията.
По думите му синдикатът не приема начина, по който предложението е представено, и настоява за задълбочени анализи и реални разчети, преди да се предприемат законодателни промени.
„Ако видим това днес в бюджета, очевидно няма да сме доволни и ще подготвим реакции“, предупреди Димитров.
Той подчерта, че ако държавата приеме подобен подход, логичната стъпка би била пълна реформа на статута на държавните служители.
„Ако управляващите вървят в тази посока, съвсем спокойно и официално предлагаме да се разгледа отпадането на Закона за държавния служител и всички да минат по трудови правоотношения и да имат права на сдружаване, колективно договаряне, стачка, на допълнителен труд, където решат“, отбеляза Димитров.
Според него настоящият модел поставя държавните служители в по-различна позиция спрямо работещите в частния сектор, като те нямат право на ефективни стачни действия, нито възможност за колективно договаряне.
Димитров допълни още, че в редица администрации не се изплащат допълнителни възнаграждения като клас прослужено време и бонуси.
Синдикалните разчети показват възможни бюджетни икономии, но същевременно предупреждават за негативен ефект върху доходите в публичния сектор.
Според изчисленията на организацията въвеждането на 20% лична осигурителна вноска за държавните служители би спестило около 130 млн. евро до края на годината. За следващата година ефектът може да достигне приблизително 400 млн. евро.
КНСБ обаче предупреди, че подобни мерки биха довели до реално намаление на нетните възнаграждения, дори при частична компенсация чрез заплатите.
Синдикатът постави въпроса и за това, че обсъжданите промени не обхващат служителите в МВР и Министерството на отбраната.
„Там няма никакви промени, нито оптимизация, нито съкращения. Този въпрос остава без отговор“, посочи Димитров.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов представи примерни разчети, според които дори при компенсиране на осигурителната тежест в основната заплата, служителите ще усетят намаление на реалния си доход.
По негови данни при нетна заплата от 945 евро месечната загуба би била около 21 евро. Това се равнява на приблизително 84 евро годишно, без да се отчита влиянието на инфлацията.
Костов подчерта, че при включване на ценовия ръст реалната загуба за домакинствата ще бъде още по-осезаема.
От синдиката настояха спестените средства от незаети щатове в администрацията да бъдат пренасочени към компенсиране на доходите в публичния сектор.
Причината е натискът от инфлацията, която според КНСБ е между 6 и 7% от началото на годината.
Още новини четете в категория
Бизнес
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: БГНЕС 
