Съзнателно или не, ние всички винаги мерим нещата от гледна точка на първата ни среща с тях. Ако, например, сме загубили девствеността си с някакво мрачно цигане от Околовръстното, щем-не щем, някъде дълбоко в нас все ще гори желанието, че някой ден отново ще срещнем беззъба шаврантия с ирански акцент и бежови жартиери.

С всичко в този живот е така. Търсенето на равноотдалечен премиер също не прави изключение. Равноотдалечен от Киро и Бойко би трябвало да означава персонаж със следните характеристики: по възможност да е родом от Азорските острови, някъде между Торонто и Барселона, дедо му да е лежал в концлагер заедно с главния герой от „Цар Плъх”, както и по възможност да прилича на Натали Трифонова, например, но с мустаци - от уважение към Лена, of course!

Преди малко прочетох, но не защото ми се чете, а защото просто много обичам да пилея времето си, че най-малкият разузнавач на планетата – ген. Наско, отново тайно се бил договорил за висок пост. Ама, нормално – малките хора все за щайга мечтаят!

Наско пак искал да стане шеф на парламента, разбираш ли. В неговия конкретен случай, предполагам, за да бъде равноотдалечен от персоналната отговорност и от пенсионната реформа едновременно. Всъщност, ако се замислите, при Наско също има някои специфични зависимости, като например фактът, че с покачване на избирателна активност ръстът на джобния разузнавач правопропорционално би намалял. Защото, ако например, всички ние вземем, че гласуваме на тези избори, ефектът би бил, че гравитацията съвсем ще погълне лицето Наско и производните му и от тях на повърхността единствено би останало едно малко мазно петънце, с химикалка и избеляла карта от НСС отгоре. Или с други думи: Наско ще бъде първият българин, въртял се в Големия електронен колайдър, без това да повлияе нито на физиката, нито на психиката му.

Днес също така прочетох, че евреите били утрепали шефа на “Хамас”. И били много щастливи! Същите, обаче, явно не са чели биология за 5 клас, където съвсем ясно пише колко всъщност лесно се случва секса между едноклетъчните организми. Това е все едно Зеленски да се влюби в Луна, а ние като българи да очакваме, че ще спечелим „Евровизия” самото защото пеем от борда на „Международната космическа станция” на ки-суахили, докато гледаме мрачно, облечени в пролетно-милитари панталонки с надпис „Слава на хибрида!”.

Искам да кажа, че простите клетки се делят просто. Това е! И затова пак ще ви дам още един тъп пример: Това е все едно Доган да измие косата на Божидар Божанов, а Божанов, от своя страна, да му измие краката, докато всички ние очакваме, че Ивайло Мирчев ще грабне наградите за гребец и фитнес маниак на годината, само щото се е качил с лодка до Шипка. Е, толкова е просто! Точно толкова.

Не знам. Мисля, че за да разберем как да открием лице, което да е равноотдалечено от Пеевски и Атанасов, например, трябва задължително да се обадим на Лаурел и Харди. За съжаление аз им нямам телефона.

При всички положения обаче, поколението на 90-те най-вероятно ще продължи да бленува по онази църна първа циганка, която отне девствеността му и за която споменах по-горе. И тук не говоря за Иван Костов задължително.

Въобще, прекарвайки достатъчно дълго време на тази планета и в случай, че нямаш проблемите на Стиви Уондър, разбираш, че гледайки към бъдещето, всички ние сме късогледи, но щом се обърнем към миналото, автоматично се превръщаме в далекогледи. Напред виждаме под носа си, а назад – само динозаврите.

Абе, странни зависимости има в този живот! Питайте Ицо, нали е евродепутат.

Васил Петев