Свободата не е даденост, а ценност, която изисква постоянна защита и лична отговорност. Това заяви историкът, писател и преподавател д-р Александър Стоянов, избран за „Будител на годината 2026“ в кампанията на Българското национално радио. В интервю за предаването „120 минути“ по bTV той говори за уроците на историята, обществените кризи и необходимостта демократичните ценности да бъдат отстоявани ежедневно.

„Свободата е нещо, което трябва да защитаваме ежедневно и за което трябва да се борим във всеки един момент“, подчерта Стоянов.

Според него след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз в западните общества се е наложило погрешното убеждение, че демокрацията окончателно е победила и повече не се нуждае от защита.

Историкът предупреди, че когато хората, които ценят свободата, престанат да я отстояват, това създава възможности за онези, които се противопоставят на демократичните принципи.

Историята трябва да се познава с победите и провалите

Александър Стоянов постави акцент върху необходимостта българското общество да приема цялото си историческо наследство, включително събитията, които предизвикват противоречия или неудобство.

По думите му историята не бива да бъде пренаписвана така, че от нея да изчезват загубените войни, периодите на чуждо владичество или тоталитарното управление.

Той посочи, че неуспехите могат да бъдат също толкова ценен източник на познание, колкото и големите национални постижения.

Като пример историкът даде изследванията на икономическите процеси, при които анализът на фалитите понякога разкрива повече за развитието на една система, отколкото изучаването единствено на успешните предприятия.

„Важно е да ги преживееш и да продължиш напред“, коментира Стоянов.

Според него познаването на миналото помага на обществото не само да разбира настоящето, но и да взема по-разумни решения за бъдещето.

Кризите не означават непременно край на развитието

Историкът направи паралел между съвременните политически сътресения и периодите на нестабилност в българската история.

Той припомни въстанието на Асен и Петър в края на XII век, довело до възстановяването на българската държава в условията на криза във Византийската империя.

Като друг пример посочи политическата нестабилност в България през VIII век, последвана от укрепването на държавата при хан Крум.

Според Стоянов обществените системи преминават през периоди на възход и упадък, а кризите могат да създадат предпоставки за дълбоки промени.

„Няма как да не се мине през някакво чистилище, преди да се отиде към рая“, заяви той.

Историкът отбеляза, че в съвременния свят тези процеси протичат значително по-бързо. Промени, за които в миналото са били необходими десетилетия, днес могат да настъпят само за няколко месеца.

„Историята ни принадлежи – не ние на нея“

Александър Стоянов получи голямата награда „Будител на годината 2026“ на церемония, организирана от БНР на 7 ноември.

Отличието се определя чрез гласуване на публиката, а историкът беше избран сред десет финалисти.

При получаването на наградата той заяви, че я приема като признание за значението на историческото познание.

„Това е награда за историята!“, каза Стоянов и подчерта необходимостта историческото наследство да стане по-достъпно за българските граждани.

„Защото историята ни принадлежи – не ние на нея. Както и българската държава!“, заяви той.

Историкът изрази надежда, че новото поколение изследователи ще допринесе за по-широкото разбиране на българското минало и ще помогне историята да намери по-важно място в общественото съзнание.

Обществената отговорност е част от съвременното будителство

В изказването си Стоянов свърза идеята за будителството с активното гражданско участие и взаимната отговорност.

Той подчерта, че стремежът към по-справедливо общество изисква постоянни усилия, а не само очаквания към институциите.

Историкът благодари и на останалите участници в кампанията, които работят в различни области на обществения живот — от образованието и науката до социалната подкрепа и културата.